Иван Рафаилов
| Иван Рафаилов | |
| български генерал | |
| Командвания | Двадесет и пета пехотна дивизия Седма пехотна рилска дивизия |
|---|---|
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 1967 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Иван Попов Рафаилов е български офицер, генерал-майор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Рафаилов е роден на 12 юли 1896 г. в Пазарджик. През 1916 г. завършва Военното на Негово Величество училище и на 12 март е произведен в чин порпоручик. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като адютант на дружина от 44-и пехотен полк и като командир на рота от 37-и пехотен пирински полк, като на 14 октомври 1917 г. е произведен в чин поручик. След войната служи в 25-и пехотен драгомански полк, като на 30 януари 1923 г. е произведен в чин капитан.[1]
През 1926 г. капитан Рафаилов е назначен на служба в 2-ра жандармерийска дружина, след което от началото на 1928 г. е младши адютант на 1-ва военноинспекционна област.[2] През 1932 г. е назначен за командир на рота от 1-ви пехотен софийски полк[3] На 1 януари 1933 г. е произведен в чин майор, по-късно същата година е назначен за началник на 18-и пограничен участък, през в края на следващата година е назначен за командир на специална рота от 8-и пехотен полк,[4] а от 1936 г. е началник на Карловското военно окръжие.[5] На 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник.[1]
В началото на 1938 г. подполковник Рафаилов е назначен за началник на оперативно-мобилизационната секция на 2-ра пехотна дивизия,[6] след което по-късно същата година е временен началник-щаб на 2-ра пехотна дивизия,[7] а от 1939 г. е титулярен началник-щаб на дивизията.[8] На 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник.[1]
Полковник Рафаилов взема участие във Втората световна война (1941 – 1945), като първоначално е командир на двадесет и девети пехотен ямболски полк (1941 – 1942), след което служи в Пехотната инспекция. От 23 юли 1943 до 25 декември 1943 г. е командир на двадесет и пета пехотна дивизия. В периода 25 декември 1943 – 13 септември 1944 е командир на седма пехотна рилска дивизия, като на 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор.[9] Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“.[10]
Генерал-майор Иван Рафаилов умира през 1967 г. и в погребан в Централните софийски гробища.[11]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (12 март 1916)
- Поручик (14 октомври 1917)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (1 януари 1933)
- Подполковник (6 май 1936)
- Полковник (6 май 1940)
- Генерал-майор (6 май 1944)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Руменин, с. 158
- ↑ Министерска заповед (МЗ) № 13 б от 1928 г.
- ↑ МЗ № 71 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 267 от 1934 г.
- ↑ МЗ № 98 от 1935 г.
- ↑ МЗ № 14 от 1938 г.
- ↑ МЗ № 91 от 1938 г.
- ↑ МЗ № 82 от 1939 г.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 122
- ↑ Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
- ↑ София помни – карта на Централния гробищен парк на град София // Посетен на 16 август 2024.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 158.
