Направо към съдържанието

Спас Георгиев (генерал)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Спас Георгиев.
Спас Георгиев
български генерал
Генерал Спас Георгиев пред Солун, есента на 1912 г.
Генерал Спас Георгиев пред Солун, есента на 1912 г.
ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1878 – 1916 г.
Служи на България
КомандванияРотен командир в Сръбско-българската война 1885 г.
Командващ 3-та бригада на 7-а Рилска дивизия в Балканската война 1912 – 1913
Битки/войниОсвобождаването на Горна Джумая, Бой при Крупник, Бой при Айватово, Освобождаването на Солун, през Балканската война 1912 г.
НаградиКръст за храброст
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1916 г. (57 г.)
София, България

Спас Георгиев Георгиев, роден на 18 април 1858 г. в София, е генерал-лейтенант от пехотата. Командир на 3-та бригада от 7-а рилска дивизия. Кавалер на ордена „Кръст за храброст“ за Балканската война 1912 – 1913 г.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Военното училище на 10 май 1879 г. B Сръбско-българската война 1885 г. e командир на рота. Произведен в поручик на 30 август 1882 г., в капитан – на 30 август 1885 г., в майор – на 23 април 1887 г., в подполковник – през 1892 г., в полковник – през 1896 г., в генерал-майор – през 1906 г., минава в запаса същата година.[2]

През Балканската война е отново на действителна военна служба в действащата армия и командва 3/2 бригада от 7-а рилска дивизия. На 5 октомври 1912 г. освобождава Горна Джумая (дн. Благоевград)[3][4] и разбива с 8000 щика турския Струмски корпус в сражението при Крупник.

Командваната от Георгиев 3-та бригада от 7-а рилска дивизия още веднъж разгромава турските войски в боя при Айватово на 12 км от Солун, като с фронтална атака обръща в бягство турците и влиза в Солун на 27 октомври 1912 г. Броени часове преди това комендантът на града Хасан Тахсин паша предава града на гръцката армия след водени сепаративни преговори зад гърба на българите.

Произведен е в генерал-лейтенант и награден с Кръст за храброст.

По време на военната си кариера служи в 1-ви пехотен софийски и 9-и пехотен пловдивски полкове.

Умира в 1916 година.[5]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кавалери на орден за храброст // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2016-02-21.
  2. ↑ Първи випуск на Военното училище (1878 – 1879 г.)
  3. ↑ Официален сайт на Президентта на Република България, Балканската война е урок и поука за националната кауза
  4. ↑ благоевградския историк Снежана Захариева пред „Фокус“
  5. ↑ ген. Спас Георгиев (1858 – 1916) // София помни. Посетен на 10 октомври 2017.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 190.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Спас_Георгиев_(генерал)&oldid=11990363“.