Михаил Матеев
Михаил Матеев | |
български генерал | |
Битки/войни | Втора световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 1947 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Михаил Петров Матеев е български офицер, генерал-майор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Матеев е роден на 12 юли 1898 в Сулина, Румъния. През 1919 година завършва Военното училище в София. Служи в 73-ти пехотен полк, 37-и пехотен полк и 4-ти пехотен полк. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин поручик. През 1926 г. е назначен на служба в Инженерната инспекция, на 15 юни 1928 г. е произведен в чин капитан, а от 1930 г. е началник на секция в ШВВ.[1] През 1932 г. е назначен за командир на 2-ро бомбардировъчно ято,[2] по-късно е назначен за командир на ято от смесен орляк,[3] след което е началник на гражданската въздушна служба.[4] През 1933 г. е назначен за началник на цивилната въздухоплавателна служба.[5] На 6 май 1935 г. е произведен в чин майор и по-късно същата година в уволнен за антимонархическа дейност.
На 14 септември 1944 година е назначен за началник на военната канцелария на Регентството.[6] От 19 септември е член на българската делегация, преговаряща за военно сътрудничество с партизаните на Тито. Командир е на Петнадесета пехотна охридска дивизия към Регентството от 1944 до 1945. От 1945 година е военен представител на България в Белград и Будапеща. Уволнен 1946 година. Умира през 1947 г. в София.[7]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 юни 1928)
- Майор (6 май 1935)
- Полковник (1944)
- Генерал-майор (1945)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Министерска заповед (МЗ) № 206 от 1930 г., МЗ № 65 от 1931 г.
- ↑ МЗ № 66 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 146 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 146 от 1932 г.
- ↑ МЗ № 211 от 1933 г. и МЗ № 161 от 1934 г.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 91
- ↑ София помни, парцел 3
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 236.
- Генерал-майори от Царство България
- Тридесет и девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Втората световна война
- Добруджански българи
- Хора от окръг Тулча
- Починали в София
- Български военни аташета в Югославия
- Погребани в Централните софийски гробища
- Български военни аташета в Унгария