Йосиф Разсуканов

Йосиф Разсуканов
	Йосиф Разсуканов
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1892 – 1920
Служи на	България
Род войски	Пехота
Военно формирование	2-ри арт. полк; 3-ти арт. полк
Командвания	21-ви полк
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	1 юни 1876 г. (стар стил) Елена, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Йосиф Антонов Разсуканов е български офицер (генерал-майор), преподавател във Военната академия, командир на 21^-ви пехотен стедногорски полк по време на Първата световна война (1915 – 1918), началник-щаб на 6^-а пехотна бдинска дивизия.

Биография

Йосиф Разсуканов е роден на 1 юни 1876 г. в Елена. На 31 август 1892 постъпва на военна служба, през 1896 г. завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище в 17^-и випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. През 1900 е произведен в чин поручик. Като поручик от 3^-ти артилерийски полк през 1904 г. е командирован в Академия на ГЩ в Торино, която завършва през 1908 г.^[1] Междувременно през 1906 г. е произведен в чин капитан.

От 1911 г. капитан Разсуканов е офицер за поръчки в щаба на Действащата армия, а по-късно на 18 май е произведен в чин майор. През Балканските войни майор Разсуканов е военно аташе към Генералния щаб на сръбската армия в Скопие.^[2] От януари 1915 преподава в новосъздадената Военна академия, като е инспектор на класовете в Академията. В началото на Първата световна война (1915 – 1918) е помощник-началник в секция в Щаба на армията, след което командва 1^-ва бригада от 2^-ра пехотна тракийска дивизия, от 1916 г. е началник-щаб на 6^-а пехотна бдинска дивизия, а от 1918 командва 21^-ви пехотен стедногорски полк. На 18 май 1915 е произведен в чин подполковник, а на 15 юли 1917 в чин полковник. Полковник Разсуканов служи като началник-щаб на 6^-а пехотна бдинска дивизия и като началник-щаб на 7-а пехотна рилска дивизия. Преминава в запаса през 1920 г. На 6 май 1936 е произведен в чин о.з. генерал-майор.

Военни звания

Подпоручик (1896)
Поручик (1900)
Капитан (1906)
Майор (18 май 1911)
Подполковник (18 май 1915)
Полковник (15 юли 1917)
о.з. Генерал-майор (6 май 1936)

Образование

Военно на Негово Княжеско Височество училище (31 август 1892 – 1896)
Академия на ГЩ в Торино (1904 – 1908)

Награди

Военен орден „За храброст“ IV степенм 2 клас
Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас
Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента
Знак „За 10 години отлична служба“

Бележки

↑ Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 187
↑ „Другите Балкански войни“, Фондация „Свободна и демократична България", София 1995, стр. 57

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 149.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Станчев, Станчо, Петров, Тодор. Първият випуск на Военната академия – 1915. София, Военноисторическа комисия, 2015. ISBN 954-978-9971-82-8.

[1] Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 187

[2] „Другите Балкански войни“, Фондация „Свободна и демократична България", София 1995, стр. 57

[1]

[2]