Тодор Митов

Тодор Митов
	Тодор Митов
български генерал
Командвания	Първа пехотна софийска дивизия
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“; „Свети Александър“; За военна заслуга
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	19 септември 1865 г. Самоков, Османска империя
Дата и място на смърт	1951 г. (85 г.)

Тодор Зафиров Митов е български офицер, генерал-майор от пехотата, началник на 8-а пехотна тунджанска дивизия по време на Първата световна война.

Биография

Тодор Митов е роден на 19 септември 1865 г. в Самоков. На 5 септември 1883 г. постъпва на военна служба. През 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, като на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен във 2^-ри пехотен струмски полк. През 1896 г. завършва и Генералщабна академия в Белгия.

През 1887 г. е произведен в чин поручик, през 1899 г. е назначен за старши адютант е в Първа пехотна софийска дивизия, през 1900 г. е произведен в чин капитан. Служи в 1-ви, 4^-ти и 3^-ти конен полк. През 1896 г. завършва Генералщабна академия в Белгия, а през 1898 г. е произведен в чин майор. Служи като началник-щаб на 1^-ва бригада от Втора пехотна тракийска дивизия, през 1904 г. е произведен в чин подполковник, а от 1906 г. е началник-щаб на Трета пехотна дивизия. На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин полковник. Служи като командир на Девети пехотен пловдивски полк (1909 г.) и началник на Военното училище (1911 г.).

През Първата балканска война командва 1-ва бригада от Седма пехотна рилска дивизия и участва в боевете при Булаир.

По време на Междусъюзническата война (1913 г.) воюва със сърбите при Кочани, Струмица и Калиманци.

През войната е начело на Осма пехотна тунджанска дивизия в състава на Първа българска армия, воюва на Македонския фронт при Скопие, Битоля, Охрид и завоя на р. Черна. На 25 септември 1916 г. е уволнен от служба^[1].

По време на военната си кариера служи във 2-ри конен полк.^[1]

Генерал-майор Тодор Митов умира през 1951 година.

Генерал Тодор Митов е брат на българските офицери генерал-майор Георги Митов, подполковник Александър Митов и майор Захария Митов.

Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, IV степен с мечове отгоре и V степен без мечове
Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 269.
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 157
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.