Панайот Бърнев
| Панайот Бърнев | |
| български генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1883 – 1918 |
| Служи на |  България |
| Командвания | 5-а пехотна дунавска дивизия |
| Битки/войни | Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 16 септември 1859 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
.svg){kind=small}
Панайот Вичев Бърнев е български офицер (генерал-лейтенант), началник на 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Панайот Бърнев е роден на 16 септември 1859 г. в Ески Джумая, Османска империя. През 1883 г. завършва в четвъртия випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен към 12-а пехотна дружина. По-късно служи в 8-и пехотен приморски полк. На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, през 1888 г. в чин капитан, а на 14 февруари 1896 г. в чин майор. През 1903 г. е флигел-адютант на Фердинанд I, след което през 1909 г. е назначен за началник на военното училище. През същата година е повишен в чин подполковник, а на 15 август 1907 г. в чин полковник.
През Балканските войни (1912 – 1913) полковник Бърнев командва 6-и пехотен търновски полк.
На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]През Първата световна война (1915 – 1918) генерал Бърнев е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия, която е в състава на 2-ра армия и участва в настъплението към Скопие. От 4 декември 1916 година е началник на 5-а военна дивизионна област в Русе. Произведен е в чин генерал-лейтенант на 31 октомври 1918 година и преминава в запаса.
Запасният генерал Бърнев живее за кратко време в Русе, след това се установява за постоянно в София.
Генерал-лейтенант Панайот Бърнев умира на 18 юни 1934 г. в София.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Панайот Бърнев е жене и има 3 деца – Михаил, Фроска и Васил (щабен подполковник).
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (30 август 1883)
- Поручик (24 март 1886)
- Капитан (1888)
- Майор (14 февруари 1896)
- Подполковник (1903)
- Полковник (15 август 1907)
- Генерал-майор (2 август 1915)
- Генерал-лейтенант (31 октомври 1918)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас
- Княжески орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата и IV степен без мечове
- Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военно отличие
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 113.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 147
- Маринов, И., Спомени на генерал-лейтенант Панайот Бърнев от Балканската война 1912 – 1913 година. В: Военно исторически сборник, г. 62, кн. 5, септември-октомври, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“. София. 1993, стр. 169 – 175.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
