Георги Манов

Георги Манов
	Георги Манов
български генерал
Войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	1 април 1863 г. (стар стил) Пирот
Дата и място на смърт	неизв.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Манов.

Георги Манов Манов е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на 5^-и артилерийски полк и началник на артилерия на 4^-та пехотна преславска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 4^-та артилерийска бригада и началник на артилерията на 1^-ва армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Георги Манов е роден на 1 април 1863 г. в Пирот. На 5 септември 1883 г. постъпва на военна служба, на 30 август 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. През 1887 е произведен в чин поручик, през 1890 в чин капитан и през 1895 в чин майор. През 1900 г. служи като командир на батарея в 3^–и артилерийски полк.

През 1904 г. е произведен в чин подполковник, служи в 4^–и артилерийски полк като председател на домакинския комитет (1909), помощник-командир на 4–и артилерийски полк (1911). На 21 февруари 1912 г. е произведен в чин полковник. На 8 март 1912 е назначен за командир на 5^-и артилерийски полк.

Полковник Манов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 5^-и артилерийски полк и началник на артилерия на 4^-та пехотна преславска дивизия. На 16 септември 1915 е назначен за командир на 4^-та артилерийска бригада. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 4^-та артилерийска бригада и началник на артилерията на 1^-ва армия. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1918 г. е награден с Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата „за бойни отличия и заслуги във войната“. Наградата е утвърдена със заповед № 355 от 1921 г.^[1] На 9 август 1919 г. е уволнен от служба.

Военни звания

Подпоручик (30 август 1885)
Поручик (1887)
Капитан (1890)
Майор (1895)
Подполковник (1904)
Полковник (21 февруари 1912)
Генерал-майор (1918)

Образование

Военно на Негово Княжеско Височество училище (5 септември 1883 – 30 август 1885)

Награди

Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1918)
Царски орден „Св. Александър“ V степен без мечове
Народен орден „За военна заслуга“ III степен
Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента

Бележки

↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 157; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 236 – 237

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 209.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

[1] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 157; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 236 – 237

[1]