Коста Николов (офицер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Коста Николов.

---

Коста Николов
български генерал
Години на служба	от 1894 г.
Войни	Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	23 юни 1873 г. (стар стил) Вирче, Османска империя
Дата и място на смърт	29 септември 1944 г. София, Царство България
Друга дейност	Народен представител в: XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС
Коста Николов в Общомедия

Константин (Коста) Николов Николов с псевдоним Страхил е български офицер (генерал-майор) и политик, началник-щаб на отбраната на София през септември 1918 година.

Биография

Коста Николов е роден на 23 юни 1873 година в пиянечкото село Вирче, тогава в Османската империя, днес в община Царево село, Северна Македония. След Освобождението семейството му се премества в Горна Джумая, но тъй като съгласно Берлинския договор тя остава в пределите на Османската империя, се преселват в Дупница. Там Коста Николов завършва гимназия, а след това учи в Духовната семинария в Самоков. Отказва се от църковна кариера и на 15 октомври 1894 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, което завършва в 1897 година; произведен е в чин подпоручик и зачислен в 4^-ти артилерийски полк.

Между 1901 и 1904 година учи в Генералщабната академия в Санкт Петербург, Русия, като на 2 май 1902 година е произведен в чин поручик. След завръщането си Коста Николов 9 години е офицер от генералния щаб. В щаба на армията се занимава с изучаването на Османската империя. Създава няколко секретни съчинения, като за тази цел през 1906 година е изпратен тайно в Османската империя, за изучаване на Пиринския операционен театър, в това число и долините на реките Струма и Места с център Сяр. На 18 май 1906 г. е произведен в чин капитан. През 1909 г. е назначен за помощник-началник на информационно-цензурна секция в Щаба на армията, след което от 1911 г. е адютант на 3^-та инспекционна област.

В 1911 година завършва право в Брюксел. През 1912 г. е произведен в чин майор.

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на оперативната секция в щаба на 3^-та армия.

След войните е назначен за професор във Военната академия в София, през 1914 година е назначен за длъжността началник на секция военни съобщения. На 2 август 1915 година е произведен в чин подполковник.

Позив на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост от 7 юни 1917 година, подписан от генерал Проготегоров и подполковник Николов

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на 2^-ра пехотна тракийска дивизия. Участва във военните действия като командващ на 5^-и македонски полк, по-късно се създава Дирекцията за стопански грижи и обществена предпазливост (ДСГОП) и полковник Николов е назначен за неин началник-щаб.

След пробива при Добро поле София е обявена за „крепост в обсадно положение“ и на 28 септември полковник Николов, който по това време е председател на Главната реквизиционна комисия, е назначен за началник на щаба на крепостта. Взема участие и в потушаването на Владайското въстание. На 9 август 1919 г. е уволнен от служба.

От 1923 до 1931 година е народен представител. Член е на Централното управление на Съюза на запасните офицери. Председател на Изпълнителния комитет на Македонските братства и председател на Малешевското македонско братство. Член-учредител е на Македонския научен институт. В 1937 година е произведен в генерал-майор.

Към 1941 година е председател в НК на Съюза на македонските емигрантски организации и председател на Малешевското благотворително братство.

През 1943 г. Коста Николов се застъпва за дееца на ВМОРО Рафаел Камхи пред българското правителство и успява да му издейства българска лична карта, възможност за постоянно местожителство в София, като успява да предотврати неговата депортация от Солун от германските окупационни власти.

Генерал-майор Коста Николов е отведен „за справка“ на 29 септември 1944 година и изчезва безследно.

Памет

На генерал Коста Николов е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София (Карта).

Военни звания

• Подпоручик (1898)
• Поручик (2 май 1902)
• Капитан (18 май 1906)
• Майор (1912)
• Подполковник (2 август 1915)
• Полковник (14 октомври 1917)
• Генерал-майор (1937)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен 1-ви и 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ IV ст. на военна лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента.

Трудове

• Николов, К., "Клетвопрестъпниците. Владайските събития през септември 1918 г.", София, 2002, Работилница за Книжнина „Васил Станилов“
• Николов, К., Турция и нейната армия (секретно изследване)
• Николов, К., Няколко възможни случая за съсредоточаване на турската армия към българската граница (секретно изследване)
• "Позив към земледелското население", София, 7 юни 1917 година
• „Заслугите в миналото на Рафаел Моис Камхи към българщината в Македония“, София, 1943 година

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 338.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Николов, К., Клетвопрестъпниците, София, 2002, Работилница за Книжнина „Васил Станилов“ (За автора)