Вълко Велчев

Вълко Велчев
	Вълко Велчев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1879 – ?
Род войски	Българска армия
Командвания	2-ра, 4-та, 8-а и 11-а пехотни дивизии
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война
Награди	Орден „За храброст“ IV степен; Орден „Св. Александър“ III, IV и V степен с мечове; Орден „За военна заслуга“ II и III степен; Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	28 февруари 1859 г. (стар стил) Стара Загора, Османска империя
Дата и място на смърт	6 ноември 1935 г. (76 г.) София, България

Вълко Стамов Велчев е български офицер (генерал-майор) командвал 2-ра, 4-та, 8-а и 11^-а пехотни дивизии.

Биография

Вълко Велчев е роден на 28 февруари 1859 г. в Стара Загора. През 1879 г. завършва Военното училище в София с първия випуск и през ноември е произведен в чин подпоручик.

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на авангарда, който овладява Цариброд (12 ноември) и Пирот (14 – 15 ноември). Награден е с орден „За храброст“ IV степен.

През август 1886 година капитан Вълчев, командир на дружина в Пловдив, е един от най-активните участници в контрапреврата и временното връщане на княз Александър Батенберг. С демонстрацията на 10 август 1886 г. на командваната от Велчев дружина фактически започва контрапревратът.^[1] Служи като началник на 6-а пеша бригада.

Балкански войни (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) командва новосформираната 11^-а пехотна дивизия. По негова инициатива е проведена прибързаната и неуспешна атака на Източния сектор на Одринската крепост на 1 – 4 ноември 1912 година. След неуспеха е лишен от командването на 11 дивизия.^[2]

През юли 1913 г. генерал Велчев командва Южния отряд, който отстъпва Одрин на турците.^[3]

Генерал-майор Вълко Велчев умира на 6 ноември 1935 г. в София.

Семейство

Вълко Велчев е женен и има 4 деца. Негов син е адвокатът Асен Велчев.^[4]

Военни звания

Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
Поручик (9 юли 1881)
Капитан (9 септември 1885)
Майор (17 април 1887)
Подполковник (9 август 1891)
Полковник (9 август 1895)
Генерал-майор (14 февруари 1901)

Награди

Орден „За храброст“ IV степен
Орден „Свети Александър“ III, IV и V степен с мечове
Орден „За военна заслуга“ II и III степен
Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 136.
Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 68
Форуми „Бойна слава“ – Велчев, Вълко Стамов

Бележки

↑ Попов, Радослав. България на кръстопът. Регентството 1886 – 1887, София 1991, с. 32 – 34, 65.
↑ Азманов, Димитър. Моята епоха 1878 – 1919, София 1995, с. 98 – 102.
↑ Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963, стр. 175 – 176
↑ Регионален исторически музей – Стара Загора. С български дух и европейска мисъл. Стара Загора, 2018. ISBN 978-619-168-210-2. с. 99.

Портал „Военна история на България“

[1] Попов, Радослав. България на кръстопът. Регентството 1886 – 1887, София 1991, с. 32 – 34, 65.

[2] Азманов, Димитър. Моята епоха 1878 – 1919, София 1995, с. 98 – 102.

[3] Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963, стр. 175 – 176

[4] Регионален исторически музей – Стара Загора. С български дух и европейска мисъл. Стара Загора, 2018. ISBN 978-619-168-210-2. с. 99.

[1]

[2]

[3]

[4]