Христо Лилков
| Христо Лилков | |
| български генерал | |
 | |
| Битки/войни | Първа световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 24 октомври 1971 г.
|
| Друга дейност | Народен представител в: VI ВНС |
Христо Трифонов Лилков е български офицер (генерал-майор), министър на индустрията и занаятите на България в периода от 31 март 1946 до 11 декември 1947 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Лилков е роден на 26 май 1896 г. в Горна махала, Пловдивско. През 1917 г. завършва Военното училище в София, на 1 август е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 28-и пехотен полк. На тази длъжност остава до 1918 г. На 30 юни 1919 г. е произведен в чин поручик.
Командир е на 21-ва пехотна дружина, а от 1922 г. на 39-а пехотна дружина. През 1926 г. е произведен в чин капитан, а през 1928 г. е началник на бюрото за доброволци в Стара Загора. През 1929 г. е назначен за командир на рота в 11-и пехотен полк[1], а през 1930 г. е заместник прокурор в Пловдивския военен съд[2]. През 1932 г. е назначен на служба в Софийския военен съд[3], откомандирован е същата година[4] а през 1934 г. отново е командирован там[5]. През 1935 г. е в дирекцията на полицията[6], същата година е откомандирован[7], а по-късно същата година е командирован към кабинета на министъра на правосъдието[8]. Същата година е назначен за военен следовател в Пловдивския военен съд[9], а по-късно командва 3-ти пехотен полк[10], след което, на 6 май е произведен в чин майор и излиза в запас.
По-късно отново е върнат на служба и на 3 октомври 1938 г. е произведен в чин подполковник, а на 3 октомври 1942 в чин полковник. На 14 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на Военно-съдебната служба. През 1946 г. е назначен към Министерския съвет. Същата година излиза отново в запас, но този път за последно.[11] В периода 1946 – 1949 г. е народен представител в VI ВНС. В периода от 31 март 1946 до 11 декември 1947 г. е министър на индустрията и занаятите на България, след което до 1949 г. е член на Президиума на НС. Христо Лилков е женен и има 1 дете.
Генерал-майор Христо Лилков умира на 24 октомври 1971 г. в Пловдив.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1 август 1917)
- Поручик (30 юни 1919)
- Капитан (1926)
- Майор (6 май 1935)
- Подполковник (3 октомври 1938)
- Полковник (3 октомври 1942)
- Генерал-майор (14 септември 1944)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Министерска заповед № 102 от 1929 г.
- ↑ Министерска заповед № 50 от 1930 г.
- ↑ Министерска заповед № 195 от 1932 г.
- ↑ Министерска заповед № 268 от 1932 г.
- ↑ Министерска заповед № 182 и 257 от 1934 г.
- ↑ Министерска заповед № 7 от 1935 г.
- ↑ Министерска заповед № 13а от 1935 г.
- ↑ Министерска заповед № 40 от 1935 г.
- ↑ Министерска заповед № 98 от 1935 г.
- ↑ Министерска заповед № 145 от 1935 г.
- ↑ Царска заповед № 59/35 от 1946 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 182.
| --- | → | министър на индустрията и занаятите (31 март 1946 – 11 декември 1947) | → | --- |
