Първан Първанов

Вижте пояснителната страница за други личности с името Първан Първанов.

---

Първан Първанов
български генерал
Звание	Генерал-майор
Служи на	Българска армия
Род войски	Артилерия
Командвания	4-ти артилерийски полк 6-а артилерийска бригада
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война : Боевете по линията на река Караагач (1912 г.) Превземането на Тутракан (1916 г.) Освобождение на Южна Добруджа (1916 г.) Военни действия срещу войските на Антантата на Южния фронт Сражения на Завоя на река Черна (1916 г. – 1918 г.)
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	20 септември 1867 г. Берковица, Османска империя
Дата и място на смърт	1949 г. Берковица, Народна република България
Родства	син на Михаил Първанов

Първан Михайлов Първанов е български генерал-майор, командвал артилерийски формирования от Българската армия в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, участвал в Освобождението на Южна Добруджа.

Биография

Първан Първанов е роден в Берковица на 20 септември 1867 г. Син е на видния берковски гражданин Михаил Първанов, който след освобождението на България е член на Учредителното събрание на Първото велико народно събрание.

Гимназиалното си образование Първан Първанов получава в реномираната по онова време гимназия в Лом. След завършването и е приет във Военното на Негово Княжеско Височество училище. На 7 ноември 1887 г.е произведен в чин подпоручик. Пручик е от 1890 г. и капитан от 1896 г. Вече като офицер е изпратен в Русия, в Санкт Петербург, където завършва и Генерал-щабна академия. На 27 септември 1904 г. е произведен в чин майор. Служи в 17-и пехотен доростолски полк и 2-ро планинско отделение.

Още съвсем млад, взема участие в Сръбско-българската война (ноември 1885 г.). На 22 септември 1912 г. е произведен в чин пополковник. През Балканската война (1912 – 1913) е в редовете на българските войскови части, водили славните боеве по линията на река Караагач (Люле бургас и Бунар хисар) и изтласкали устремно Турската армия до Чаталджанската линия (на 43 км от Цариград), което принуждава турското правителство да поиска примирие (20 ноември 1912). След това обаче в Турция е извършен преврат, новото правителство денонсира сключеното примирие и ожесточените боеве при Чаталджа се подновяват. По време на тези сражения той е много тежко ранен.

През Първата световна война е командир на 4^-ти артилерийски полк на името на Негово величество. С полка си взема участие в боевете при превземането на Тутракан (1916) и освобождаването на Южна Добруджа, военните действия срещу войските (френски, английски, италиански, руски и сръбски) на Антантата на Южния фронт (в Сърбия), в това число и трикратните решаващи големи сражения на Завоя на река Черна през ноември 1916 г., май 1917 г. и септември 1918 г. През 1916 г. е произведен в чин полковник. По-късно командва 6^-а артилерийска бригада. Първан Първанов е сред българските висши офицери, взети от Антантата за заложници като гаранция, че армията няма да поднови военните действия. През 1919 г. е уволнен от служба.

Активно се включва в дейността на Съюза на запасните офицери, призван да поддържа духа и боеспособността на нацията. Първан Първанов е кавалер на множество ордени за храброст и заслуги, проявени по време на войните. Носител е и на френски орден за човеколюбие, присъден му за доблестно отношение към Противника и за хуманно поведение към военнопленниците.

На 31 декември 1931 г. е произведен в чин о.з. генерал-майор.

Първан Първанов умира на 82-годишна възраст през 1949 г. Погребан е в гробищния парк на Берковица.

Образование

• Гимназия, Лом.
• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1887).
• Офицерска артилерийска школа (полски отдел), Царское село, Русия (1904).

Военна служба

• 1887 г. – 17-и пехотен полк
• 1904 г. – 2-ро планинско артилерийско отделение
• 1915 – 1918 г. – командир на 4-ти артилерийски полк
• 1918 г. – командир на 6-а артилерийска бригада

Военни звания

• Подпоручик (7 ноември 1887)
• Поручик (7 ноември 1890)
• Капитан (1896)
• Майор (27 септември 1904)
• Подполковник (22 септември 1912)
• Полковник (1916)
• Генерал-майор (31 декември 1935)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 138.