Анастас Ватев
Анастас Ватев | |
български генерал | |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Анастас Ватев в Общомедия |
Анастас Ветев Ватев е български офицер (генерал-майор), началник на Втора военноинспекционна област през 1932 – 1934 година и министър на войната в началото на май 1934 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Анастас Ватев е роден на 22 октомври 1881 година в Ловеч.[1] През 1903 година завършва Военното училище в София[1] и е произведен в чин подпоручик, през 1906 г. в чин поручик, а през 1910 г. в чин капитан. Военната си служба започва във втори артилерийски полк в Пловдив. От 1906 г. е в четвърти артилерийски полк. През 1910 година завършва военна академия в Италия.[1]
През Балканската война (1912 – 1913) е командир на батарея в Четвърти артилерийски полк, като в боевете при Чаталджа е ранен.[1] През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на Първа и Втора бригада на Седма пехотна рилска дивизия, след което е началник на Разузнавателния отдел при Щаба на Действащата армия и командир на дружина в Тринадесети пехотен рилски полк.[1] На 1 март 1916 г. е произведен в чин майор, а на 27 февруари 1918 г. в чин подполковник. От 1917 до 1920 г. е началник на разузнавателната служба при Щаба на войската.[2] Служи като началник-щаб на Шеста пехотна бдинска дивизия и началник на Врачанското военно окръжие.
От 1923 г. е помощник-командир на Осми пехотен приморски полк, след което същата година е назначен за помощник-командир на Първи пехотен софийски полк. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин полковник. По-късно служи в 3-ти, 4-ти и 7-и артилерийски полкове. От 1927 година е командир на Осма пехотна тунджанска дивизия и началник на Старозагорския гарнизон, като през 1930 година е произведен в чин генерал-майор.[1] В периода от 1932 до 1934 година е началник на Втора военноинспекционна област, а същевременно е и председател на Централното управление на Военния съюз.[1]
На 9 май 1934 година, в навечерието на Деветнадесетомайския преврат, Анастас Ватев е назначен за министър на войната в третото правителство на Никола Мушанов.[1] След преврата е поставен под домашен арест, на 25 май е интерниран в Ловеч, а на 22 юли е екстрадиран през пристанището на Лом.[3]
Ватев прекарва следващите месеци в Торино. Получава разрешение да се върне в България едва след отстраняването от власт на звенарите и съставянето на правителството на Андрей Тошев през 1935 година. Той се включва активно в дейността на Народното социално движение, за което през септември отново е интерниран в Ловеч. През 1937 година става съдружник в предприятие с италианско участие, което се занимава с търговия с оръжие и части за самолети.[4] През 1953 г. е разработван от Държавна сигурност във връзка с подозрение за шпионаж в полза на американското разузнаване под псевдоним „Рак“.[5]
Анастас Ватев умира на 21 април 1967 година в София.[1]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1903)
- Поручик (1906)
- Капитан (1910)
- Майор (1 март 1916)
- Подполковник (27 февруари 1918)
- Полковник (30 януари 1923)
- Генерал-майор (31 януари 1930)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ III степен без мечове и V степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ II степен
- Германски орден „Железен кръст“ II степен
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 83 – 84.
- ↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.948
- ↑ Недев 2007, с. 279.
- ↑ Недев 2007, с. 280 – 281.
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.937
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 127.
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
|
- Министри на отбраната на България
- Генерал-майори от Царство България
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Двадесет и четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени в Ловеч
- Починали в София
- Носители на орден Железен кръст