Железен кръст
Железен кръст | |
Eisernes Kreuz | |
Информация | |
---|---|
Присъждан от | Кралство Прусия Германска империя Нацистка Германия |
Тип | орден |
Избираемост | всякакъв ранг |
Присъждан за | особени заслуги и храброст |
Кампания | Първа световна война Втора световна война |
Статус | остарял |
Статистика | |
Учредено | 10 март 1813 г. |
Положение в стълбицата на отличията | |
По-високо | Германски кръст |
Железен кръст в Общомедия |
Железният кръст (на немски: Eisernes Kreuz, ЕК) е орден, учреден на 10 март 1813 г. от пруския крал Фридрих Вилхелм III (1770 – 1840) за особени заслуги в борбата срещу войските на френския император Наполеон I.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Това е първият пруски орден с 2 степени, с който могат да се награждават всички военни чинове, независимо от произхода им. Представлява черен тевтонски кръст от чугун със сребърен кант. Предната страна на първия кръст е гладка, а на гърба му, в горната част, са инициалите на краля FW (Friedrich Wilhelm) с корона, в средата има три дъбови листа, а в долната част числото 1813.
- орденът 2-ра степен има черна лента с бял кант, която се закача на илик за копче, а
- орденът 1-ва степен се закача направо в лявата страна на гърдите.
- големият кръст (Grosskreuz des EK), предназначен само за военачалниците, се носи на лента около врата.
По заповед на краля, от 1838 г. орденът се носи с гладката страна отзад.
Железният кръст е обновяван няколко пъти – през 1870, 1914 и 1939 г. При първите два от тях, на предната страна в средата са поставени инициалите на императора W (Wilhelm), а при третия – пречупения кръст, символ на управляващата Националсоциалистическа партия, и в долната част е отбелязана годината. Освен това лентата става червена с тесен бял и черен кант. През Втората световна война броят на степените се увеличава. Той е първоначално четири:
- 1-ва степен,
- 2-ра степен,
- рицарски кръст (Ritterkreuz des EK) и
- голям кръст.
В края на войната броят на степените е осем:
- 1-ва степен,
- 2-ра степен,
- рицарски кръст,
- рицарски кръст с дъбови листа,
- рицарски кръст с дъбови листа и мечове,
- рицарски кръст с дъбови листа, мечове и брилянти,
- рицарски кръст със златни дъбови листа, мечове и брилянти и
- голям кръст.
Използван през световните войни като масово отличие, в повечето случаи даван при строги критерии, за истински прояви на храброст, Железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм. След 1945 г. във ФРГ носенето на Железния кръст е разрешено само ако пречупеният кръст е заличен. В тази насока, през 1957 властите във ФРГ официално въвеждат заместител на Железния кръст от Втората световна война – пуснати са емисии на всички степени, като вместо свастика имат дъбови листа.
Наградени българи
[редактиране | редактиране на кода]Цар Фердинанд I, 1915 г.
- Генерал Иван Колев
- Генерал Никола Жеков
- Генерал Пантелей Киселов
- Генерал Константин Жостов, 1916 г.
- Генерал Стефан Тошев
- Генерал Стефан Нерезов
- Генерал Христо Николов Луков
- Генерал Петър Тантилов
- Генерал Тодор Радев, 1917 г.
- Генерал Александър Танев
- Генерал Александър Протогеров
- Полковник Иван Николов Жабински, 1917 г.
- Полковник Петър Дървингов, вер. 1917 г.
- Подполковник Сава Стоянович, 1917 г.
- Майор Симеон Недялков Попов, 1917 г.
- Капитан Георги Радков, 1917 г. – офицер от артилерията
- Капитан Цветан Мумджиев, март 1917 – офицер от артилерията
- Капитан Никола Лефтеров, 1 април 1917 г.[3]
- Подпоручик Васил Дончев Владев, 1918 г.
- Подпоручик Тодор Александров
- Подпоручик Стоянка Йончовска, 1943 г.
- Поручик Стоян Стоянов – летец-изтребител, 1943 г.
- Поручик Христо Кръстев – летец-изтребител, 1943 г.
- Подпоручик Петър Бочев – летец-изтребител, 1943 г.
- Генерал Никола Михов, 1943 г.
- Подпоручик Иван Сирашки, 1943 г.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Орден от 1914 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ S. Semerdjiev: Unternehmen Tidal Wave. Großangriff auf Ploesti im August 1943. Deutsche Militärzeitschrift, Nr.34/2003, S. 73 – 76
- ↑ S. Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), No. 5/2003, p. 14 – 23
- ↑ Лефтеров,, Живко. "Съ Бога напред за Македония". Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите на национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 156.