Димитър Перниклийски

Димитър Перниклийски
български генерал
Войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Дата и място на раждане	20 юли 1860 г. (стар стил) Самоков, Османска империя
Дата и място на смърт	26 април 1936 г. София, Царство България

Димитър Христов Перниклийски е български офицер, генерал-майор от артилерията, командир на 6^-а батарея от 1^-ви артилерийски полк през Сръбско-българската война (1885), началник на артилерията в 1^-ва отделна армия, след това е началник на артилерията на съединените 1^-ва и 3^-та армия през Балканската война (1912 – 1913), началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция, началник на планинската артилерийска бригада през Междусъюзническата война (1913), началник на крепостно-обсадната артилерия, дунавските и морските укрепени пунктове, началник на 4^-та дивизионна област, Шуменския укрепен пункт и началник на Тиловото управление на 3^-та отделна армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Димитър Перниклийски е роден на 20 юли 1860 г. в Самоков. През 1881 г. завършва артилерийско военно училище в Русия, като на 8 септември е произведен в чин подпоручик и зачислен като младши офицер в 1^-во артилерийско отделение, а по-късно във 2^-ри артилерийски полк. На 30 август 1884 г. е произведен в чин поручик.

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 6^-а батарея от 1^-ви артилерийски полк и участва в Сливнишкото отбранително сражение (7 – 9 ноември) и Пиротското сражение (14 – 15 ноември).

След войната е командир на батарея в 1^-ви артилерийски полк, след което служи в 4^-ти артилерийски полк. На 30 август 1886 г. е произведен в чин капитан и служи в Софийския и Видинския крепостен батальон. През 1890 г. е произведен в чин майор. Служи в Софийската крепостна батарея. През 1894 г. е произведен в чин подполковник и е преведен във 2^-ри артилерийски полк за командир на артилерийско отделение, след това е назначен за командир на Видинския крепостен батальон, а по-късно за командир на 5^-и артилерийски полк. На 2 май 1904 г. е произведен в чин полковник и назначен за командир на 4^-ти артилерийски полк.

Балкански войни (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) е полковник Перниклийски е началник на артилерията в 1-ва армия, която се сражава в Тракия, след това е началник на артилерията на съединените 1^-ва и 3^-та армия. За участието си във войната е награден с орден „Свети Александър“ II степен. През Междусъюзническата война (1913) e началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция, началник на планинската артилерийска бригада. През 1915 г. заема длъжността началник на артилерията в 1^-ва военно-инспекционна област.

Първа световна война (1915 – 1918)

В Първата световна война (1915 – 1918) полковник Перниклийски е началник на крепостно-обсадната артилерия, дунавските и морските укрепени пунктове, началник на 4^-та дивизионна област и Шуменския укрепен пункт. На 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор, като от същата година до края на войната е началник на Тиловото управление на 3^-та отделна армия. След войната, през 1918 г. преминава в запаса.

Генерал-майор Димитър Перниклийски умира на 26 април 1936 г. в София.

Военни звания

• Подпоручик (8 септември 1881)
• Поручик (30 август 1884)
• Капитан (30 август 1886)
• Майор (1890)
• Подполковник (1894)
• Полковник (2 май 1902)
• Генерал-майор (30 май 1917)

Награди

• Орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
• Орден „Свети Александър“ III степен мечове по средата, IV и V степен без мечове
• Орден „За военна заслуга“ II и IV степен на военна лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 49.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 143
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 170

• Портал „Военна история на България“