Първи армейски артилерийски полк
| Първи армейски артилерийски на Н.Ц.В. Симеон, Княз Търновски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1 януари 1887 – ноември 1944 |
| Държава | България |
| Тип | Артилерийски полк |
| Гарнизон | Видин (1887 – 1889) София (1889 – 1944) |
Първи армейски артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1887 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
История
[редактиране | редактиране на кода]Историята на полка започва на 1 януари 1887 година, когато във Видин, съгласно указ №290 от 31 декември 1886 година се формира „Обсадна“ батарея.[1] На 11 януари 1892 година е преименуван на Софийска крепостна батарея, а на 1 януари 1892 съгласно заповед №1 в Софийски крепостен батальон.
Взема участие в Балканската война (1912 – 1913), като води боеве при Арнауткьой и Одрин.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]През Първата световна война (1915 – 1918) полкът е сформиран 24 септември 1915 и влиза в състава 1-ва пехотна софийска дивизия, като на 4 октомври 1915 е развърнат в Първи софийски тежък артилерийски полк съставен от четири отделения и взема участие във войната.[2] На 24 септември 1915 г. полкът, заедно с 1-ви гаубичен полк влизат в състава на новосформираната 1-ва тежка артилерийска бригада.[3][4]
В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 34 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 2507 |
Коне: 155 Волове: 2394 |
Обикновени коли: 921 | Пушки и карабини: 493 Оръдия: 36 |
През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в Софийски укрепен пункт. През 1928 година укрепеният пункт е реорганизирано в 1-ви армейски артилерийски полк, но до 1937 година носи явното си наименование „укрепен пункт“.[1]
На 16 юни 1937 година с раждането си Симеон, Княз Търновски е провъзгласен за почетен шеф на полка.[5]
Мобилизиран е през септември 1944 година и се състои от четири отделения. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната, като води боеве при Страцин, Куманово и Скопие. Демобилизиран е през ноември 1944 година, като 3-то и 4-то отделение биват допълнени и влизат в състава на 1-ви български армейски артилерийски полк. Когато полкът отсъства от гарнизона си, на негово място се формира допълваща батарея.[1] С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 1-ви армейски артилерийски на Н.Ц.В. Симеон Княз Търновски полк на 1-ви армейски артилерийски полк.[6]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- „Обсадна“ батарея (1 януари 1887 – 11 януари 1891)
- Софийска крепостна батарея (11 януари 1891 – 1 януари 1892)
- Софийски крепостен батальон (1 януари 1892 – 31 декември 1914)
- Софийски крепостен артилерийски полк (31 декември 1914 – 4 октомври 1915)
- Първи софийски тежък артилерийски полк (4 октомври 1915 – 1920)
- Софийски укрепен пункт (1920 – 1928)
- Първи армейски артилерийски полк (от 1928)
- Първи армейски артилерийски на Н.Ц.В. Симеон Княз Търновски полк (до 5 март 1946 г.)
- Първи армейски артилерийски полк (от 5 март 1946 г.)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Капитан | Владимир Ковачев | от 1 януари 1887 |
| 2. | Капитан | Атанас Раковски | от 9 януари 1891 |
| 3. | Майор | Димитър Перниклийски | от 1892 |
| Подполковник | Стоян Загорски | 1900 – 1909 | |
| Подполковник | Стефан Славчев | 1 януари 1911 – 1912 | |
| Полковник | Петко Вълчанов | 1 март 1914 – януари 1915 | |
| Полковник | Христо Вълчев | от януари 1915 | |
| Полковник | Петко Вълчанов | Първа световна война | |
| Подполковник | Константин Аврамов | от 1929 | |
| Подполковник | Константин Стоянов | 1935 – 1939 | |
| Полковник | Иван Сапунджиев | 1939 – 1940 | |
| Полковник | Петър Лисицов | 14 септември 1944 – ноември 1944 | |
| Полковник | Никола Милушев | от 1946 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 196
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ ДВИА, ф. 139А, История на фондообразувателя
- ↑ Шефски полкове на Българската войска, архив на оригинала от 15 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101215173544/http://www.kingsimeon.bg/pages/show/id/136, посетен на 7 октомври 2014
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
