Десети дивизионен артилерийски полк
Десети дивизионен артилерийски полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1939 – 2000 |
Държава | България |
Тип | Артилерийски полк |
Гарнизон | Момчилград |
Десети дивизионен артилерийски полк е български артилерийски полк, взел участие във Втората световна война (1941 – 1945).
История
[редактиране | редактиране на кода]Полкът е формиран в Момчилград съгласно поверителна министерска заповед №192 от 28 юни 1939 година. На 15 януари 1940 г. полкът е дислоциран в Момчилград и влиза в състава на 10-а родопска дивизия. Знамето на полка е връчено със заповед № 84 от 15 юни 1940 година.
Полкът е мобилизиран през декември 1944 г., след което се изтегля до Белград. Взема участие във втората фаза на участието на България във Втората световна война срещу Третия Райх[1], в състава на 10-а пехотна родопска дивизия. Към 20 януари 1945 година при селата Етвешкьони, Мике, Кадаркут и Сулок, а през следващия месец е на позиции при гр. Надятад и с. Хенес. Полкът подкрепя действията на двата пехотни полка в състава на дивизията (10-и и 44-ти) при Надятад, Надкорпат, чифлика Вадеш и с. Препош.
Десети дивизионен артилерийски полк взема участие във военните действия за укрепената линия „Маргит“ и канала „Принципиалис“, както и при форсирането на река Мура. На 4 април 1945 година полкът заема позиции при с. Чуковци, Св. Мария, Долна Дубрава и Коториба, след което участва в преследването на германските войски от Оряховац, Вулария, Крушанец, като остава да отбранява северния бряг на река Драва. След 9 май 1945 г. се придвижва на запад към село Мали Стефанец, Ивановец и св. Криж, където завършва бойният път на полка, давайки 25 убити.[2]
На 5 януари 1949 г. полкът, вече под името Втори дивизионен артилерийски полк е с постоянен гарнизон в Хасково. Съгласно заповед № 436 е преименуван в 17-и дивизионен артилерийски полк с местостоянка град Момчилград. Съгласно писмо № 6586 на командира на 2-ра стрелкова дивизия, полкът се преименува в 41-ви артилерийски полк с явно наименование поделение 55140, с гарнизон в град Стара Загора. От 1958 г. до 1974 г. се извършват шест реорганизации на състава на полка. През 1974 г. реактивния дивизион се отделя в самостоятелен реактивен дивизион под наименование поделение 55200. Същата година се променя наименованието на полка от поделение 55140 става – под.24940 и поделение 55200 – става под.28140. От 1990 г. полкът е на подчинение на 3-та армия в град Сливен. [3]
Списък на загиналите бойци от полка по време на Втората световна война | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
№ | Звание | Име | Набор | Месторождение | Дата на смъртта | Къде е загинал | Къде е погребан |
1. | кандидат-подофицер | Ангел Кирев Ангелов | 1922 | с. Болярово | 2 април 1945 | 8-а армейска хирургическа болница, Печ, Унгария | Печ, Унгария]] |
2. | ефрейтор | Ахмед Хасанов Семерджиев | 1923 | с. Домище | 2 април 1945 | с. Ихарош, Унгария | с. Ихарош, в двора на замъка Никай-пална, Унгария |
3. | ефрейтор | Боню Колев Петков | 1917 | с. Средно Градище | 2 април 1945 | с. Ихарош, Унгария | с. Ихарош, Унгария |
4. | подофицер | Васил Георгиев Гайдаров | 1915 | с. Белащица | 12 май 1945 | на шосето с. Сент Миклош – Одранци, Югославия | с. Одранци, Югославия |
5. | подофицер | Васил Иванов Петров | 1914 | с. Свобода | 2 юни 1945 | г. Капошхомок, Унгария | Капошвар, Унгария |
6. | редник | Георги Дачев Кънев | 1914 | с. Златарица | 14 август 1942 | София | с. Златарица |
7. | ефрейтор | Димитър Колев Кирев | 1921 | с. Сусам | 29 юни 1943 | Общовойскова болница, София | с. Сусам |
8. | редник | Еню Паунов Марков | 1919 | с. Свежен | 22 май 1945 | с. Одранци, Югославия | с. Одранци, Югославия |
9. | редник | Запрян Тонев Запрянов | 1899 | с. Брод | 20 април 1941 | Кърджали | с. Брод |
10. | редник | Илия Димов Стоянов | 1919 | с. Янюрен | 24 март 1945 | с. Лабод, Унгария | с. Лабод, Унгария |
11. | редник | Костадин Николов Димитров | 1914 | с. Черковна | 17 април 1945 | Сомбур, Унгария | Сомбур, Унгария |
12. | редник | Ниделко Зафирев Господинов | 1921 | с. Орлов дол | 2 април 1945 | 12-а дивизионна санитарна лечебница, Ихарошберен, Унгария | с. Ихарошберен, Унгария |
13. | поручик | Никола Ванев Колев | 1915 | с. Сусам | 13 април 1945 | 10-а дивизионна болница, чифлик Белхаза, Унгария | с. Хомотсентдьорд, Унгария |
14. | подпоручик | Петър Колев Петров | 1917 | с. Черна могила | 28 март 1945 | чифлик Белхаза, Унгария | чифлик Белхаза, Унгария |
15. | кандидат-подофицер | Русю Стоянов Николов | 1914 | с. Крум | 11 март 1945 | с. Крум | с. Крум |
16. | фелдфебел | Стоян Петров Боев | 1917 | с. Равна гора | 25 януари 1945 | с. Ринябешеньо, Унгария | с. Гьоргетег, гроб № 4, Унгария |
17. | кандидат-подофицер | Тодор Георгиев Делигрудев | 1921 | с. Еникьой | 16 април 1945 | с. Шомодсоб, Капошварска, Унгария | с. Шомодсоб, Капошварска, Унгария |
18. | редник | Шериф Мехмедов Бодуров | 1922 | с. Старцево | 20 юли 1945 | общовойскова болница, София | София |
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Десети дивизионен артилерийски полк (1939 – 1949)
- Втори дивизионен артилерийски полк (1949 – 1950)
- Седемнадесети дивизионен артилерийски полк (1950 – 1950)
- Четиридесет и първи оръдеен артилерийски полк (1950 – 1956)
- Четиридесет и първи артилерийски полк (1957 – 2000)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | Звание | Име | Дати |
---|---|---|---|
Подполковник | Георги Шишков | 1942 – 1942 | |
Подполковник | Никола Милушев | 14 септември 1944 – 1945 | |
Майор | Ангел Марин | 1980 – 1982 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тодоров, Александрова, стр. 209
- ↑ Ташев, стр. 220
- ↑ ДВИА, ф. 516, История на фондообразувателя
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1.