Шести конен полк

Шести конен полк
	Шести конен полк
Информация
Активна	1907 – 1945
Държава	България
Тип	Конен полк
Гарнизон	Харманли (1907 – 1941); Дедеагач (1941 – 1944); Харманли (1944 – 1948); Ямбол (1948 – 1949)
Командири
Изтъкнати; командири	Ген. Константин Соларов; Ген. Пенчо Златев; Полк. Иларион Танев
Бойни; командири	Полк. Иларион Танев (БВ); Полк. Спас Манджуков (БВ); Подполк. Христо Начев (ПСВ); Подполк. Сава Вуйчев (ПСВ); Подполк. Михаил Войников (ПСВ); Полк. Борис Гайдаров (ВСВ); Подполк. Мъйно Мъйнов (ВСВ)

Шести конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране

Шести конен полк е формиран на 1 януари 1907 година в Харманли, съгласно указ №149 от 27 декември 1906 година, състои от три ескадрона и е подчинен на 2^-ра конна бригада.^[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът взема участие в боя при Димотика (17 октомври 1912), в боя при Фере (5 ноември 1912) и в боя при Мерхамлъ (14 ноември 1912).^[2]

По време на Междусъюзническата война (1913) охранява и разузнава фланга на 4^-та пехотна дивизия при Стаювци, а в периода 25 юни – 10 юли извършва охранителни действия в посока Босилеград, Любата, Черни връх, Бясна кобила и Патарица.^[2]

Първа световна война (1915 – 1918)

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) 6^-и конен полк влиза в състава на 4^-та конна бригада от състава на Конната дивизия (1 октомври – 20 ноември 1915). Има охранителни функции по линията Царево село – Калиманска позиция – Кочани – Велес – Прилеп – Битоля.^[2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[3]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 26 Чиновници: 1 Подофицери и войници: 619	Коне: 681	Обикновени коли: 32 Товарни коли: 10 Специални коли: 2	Пушки и карабини: 598 Саби: 598

През 1916 година полкът взема участие в боя при Ескиче-Кочмар (2 септември), в боя при село Канлъ Чукур (14 септември), в боя при Амузача (18 септември), боя при гара Касичи (21 септември), боевете при Татладжа (4 – 11 октомври) и в боя при Сарай (7 – 8 ноември).^[2]

На 5 декември 6^-и конен полк преминава река Дунав при Гюргево, влиза в състава на 37^-а германска пехотна дивизията на генерал фон дер Голц и действа в Румъния. На 27 април 1918 година дивизията се отправя от Туркоя към Скопие, където пристига на 4 май, като престоява на гара Куманово до 19 септември. В периода 12 – 28 септември действа на позициите при Кафадарци, Неготино, гара Криволак, Щип, Кочан и Царево село, като прикрива отстъплението на българските войски и съдейства на бегълците.^[2]

На 19 декември 1920 година с указ №96 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 6^-и жандармерийски конен полк, след което през 1922 година е реорганизиран в 6^-а жандармерийска конна група, а за началник на групата е назначен подполковник Петко Златев.

През 1923 година, по време на Деветоюнския преврат участва във въдворяването на реда в Хасковско и Харманлийско, след което същата година участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1928 година конната група обратно е реорганизрана в 6^-и конен полк.

Втора световна война (1941 – 1945)

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт в района на село Близнак (1 март 1941 – юли 1941), а от юли се установява на гарнизон в Гюмюрджина, преименува се на Гюмюрджински полк и влиза в подчинение на Беломорския отряд. На 1 януари 1942 година полкът е разделен на 6^-и конен полк и Гюмюрджински пехотен полк и се установява на гарнизон в Дедеагач. Взема участие в първия период на войната в състава на 2^-ра конна бригада. На 14 септември 1944 годна за командир на полка е назначен полковник Борис Гайдаров.^[4] На 19 октомври 1944 година 2^-ра конна бригада влиза в състава на 4^-та армия и води боеве при Теринци и Колишино, на Струмишкото направление, където от полка загиват 37 души.^[5]

Шести конен полк е демобилизиран на 30 ноември 1944 година и разформирован през 1945 година.^[1] С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 6-и конен полк на 6-и конен на генерал Колев полк.^[6] Полкът е разформирован повторно през 1949 година.^[7]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

Шести конен полк (1 януари 1907 – 19 декември 1920)
Шести жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
Шеста жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
Шести конен полк (20 декември 1927 – 1941)
Гюмюрджински полк (1941 – 1942)
Шести конен полк (1942 – 5 март 1946)
Шести конен на генерал Колев полк (от 5 март 1945)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Подполковник	Иларион Танев	януари 1907 – 28 юни 1913 (разстрелян)
2.	Подполковник	Спас Манджуков	от 28 юни 1913
3.	Подполковник	Христо Начев	от февруари 1915
4.	Подполковник	Сава Вуйчев	25 юни 1916 – 2 декември 1916
5.	Подполковник	Михаил Войников	от януари 1917
	Подполковник	Константин Соларов	1918
	Полковник	Георги Загорски	януари 1919 – 1919
	Подполковник	Младен Филипов	от април 1920
	Подполковник	Петко Златев	от януари 1921
	Подполковник	Иван Стоянов	1922 – 17 октомври 1923
	Подполковник	Борис Божилов	от 1927
	Подполковник	Никола Халачев	от 1930
	Полковник	Петър Тяновски	1933 – 1935?
	Подполковник	Жеко Маринов	от 1935
	Подполковник	Георги Тошков	1936 – 1940?
	Подполковник	Иван Кефсизов	1940 – 1944?
	Полковник	Гроздан Грозданов	1944 – 1944
	Полковник	Борис Гайдаров	от 14 септември 1944
	Подполковник	Мъйно Мъйнов	1945 – 1947?
	Подполковник	Антон Панов	1947 – 1947

Бележки

↑ ^а ^б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 173
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 568, 569
↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
↑ Ташев, Т., стр. 35
↑ Ташев, Т., стр. 386 (цит: ЦВА. ф. 480, а.е. 121)
↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2
↑ Йорданов, Б., „Някои моменти от историята на българската конница“, 1887, стр. 14

Източници

Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд
Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1

Портал „Военна история на България“

[paf-1] а ^б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 173

[spravki-2] а ^б ^в ^г ^д Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 568, 569

[psv_kes-3] Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

[4] Ташев, Т., стр. 35

[5] Ташев, Т., стр. 386 (цит: ЦВА. ф. 480, а.е. 121)

[6] Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2

[7] Йорданов, Б., „Някои моменти от историята на българската конница“, 1887, стр. 14

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]