Шести артилерийски полк
Шести артилерийски полк | |
Учение на войници от Шести артилерийски полк. | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1 април 1889 – 16 юни 1945 |
Държава | България |
Тип | Артилерийски полк |
Гарнизон | Пловдив (1 април 1889 – 21 септември 1890) Сливен (от 21 септември 1890) |
Шести артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Шести артилерийски полк е формиран с Указ №40 от 1 май 1889 година, когато в Пловдив, в състав от четири батареи и планински (горски) взвод, като кадри са взети от 3-ти артилерийски полк.[1] На 21 септември 1890 е преместен на постоянен гарнизон в Сливен.[2]
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война (1912 – 1913) полкът е мобилизиран и преведен от мирновременен във военновременен, като се развръща в 6-и полски скорострелен артилерийски полк, формира 6-и нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 3-та пехотна балканска дивизия (1-ва армия) и е под командването на полковник Петър Вариклечков.[3] Взема участие в боевете при Чорлу, Бабаески, Одрин, Люлебургас, Дедеагач и Демирхисар. Демобилизиран е през юли 1913 година.[2]
Шести нескорострелен артилерийски полк
[редактиране | редактиране на кода]Шести нескорострелен артилерийски полк е формиран в Сливен на 24 септември 1912 година от редовни и мобилизирани чинове на Шести артилерийски полк. Състои се от две артилерийски отделения с по три батареи от по шест 8.7 см оръдия. Влиза в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Командването на полка се поема от подполковник Радослав Каменов и води сражения при Чаталджа, Одрин, Агниста, Гевгели и Дойран. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 13 август 1913 година, като чиновете му се превеждат обратно в Шести артилерийски полк.[4]
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]За участие в Първата световна война (1915 – 1918) на основание телеграма № 4269 от 10 септември 1915 година на началника на 3-та дивизионна област, на 11 септември 6-и артилерийски полк е отново мобилизиран и се развръща. Полкът е под командването на полковник Георги Тодоров, част е от 3-та артилерийска бригада (3-та пехотна балканска дивизия, 2-ра армия).[5] Демобилизиран е на 4 октомври 1918 година.[2][1]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 39 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1821 |
Коне: 1691 Волове: 70 |
Обикновени коли: 161 Товарни коли: 232 Специални коли: 2 |
Пушки и карабини: 60 Полски с.с. оръдия: 24 Планински с.с. оръдия: 12 |
Между двете световни войни
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 1921 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 6-о артилерийско отделение. През 1927 година отново се развръща в полк, като 6-и артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година.[2]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1942 година полкът е на Прикриващия фронт. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Демобилизиран е на 16 юни 1945 година. [2]
За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.[2]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Шести артилерийски полк (1 май 1889 – 24 септември 1912)
- Шести полски скорострелен артилерийски полк (24 септември 1912 – 1913)
- Шести артилерийски полк (1913 – 1 януари 1921)
- Шесто полско артилерийско отделение (1 януари 1921 – 1924)
- Шесто артилерийско отделение (1924 – 1927)
- Шести артилерийски полк (1927 – 1938)
- Шести дивизионен артилерийски полк (1938 – 1950)
- Двадесети оръдеен артилерийски полк (1951 – 1953)
- Двадесети артилерийски полк (1954 – 1961)
- Двадесети дивизионен артилерийски полк (1962 – 1987)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Майор | Павел Панов | от април 1889 |
2. | Майор | Никола Брусев | от август 1890 |
Майор | Васил Севов | от 1 януари 1891, временен | |
Полковник | Петър Вариклечков | 1 януари 1898 – 1913 | |
Полковник | Никола Бакърджиев | към 1904 | |
Полковник | Васил Райнов | 1 ноември 1913 – до края на 1914 | |
Подполковник | Радослав Каменов | Балкански войни – януари 1915 | |
Полковник | Георги Тодоров | от януари 1915 | |
Полковник | Иван Китайков | Първа световна война | |
Подполковник | Владимир Заимов | 19 май 1923 – 22 декември 1923 | |
Подполковник | Стефан Бояджиев | 1935 – 1940 (?) | |
Подполковник | Иван Сапунджиев | 1936 – 1939 (?) | |
Подполковник | Иван Калайджиев | 1940 – 1941 | |
Подполковник | Боню Пиронков | 1941 – 12 септември 1944 | |
Подполковник | Тодор Кацаров | от 12 септември 1944 | |
Полковник | Младен Петков Костов | 1946 |
Други командири: Димитър Михайлов
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ а б в г д е Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 206 – 207
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644 – 645
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 222 (цит: Централен военен архив, ф. 821д, а.е. 14)
- ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1126
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
- Български полкове от Балканската война
- Български полкове от Междусъюзническата война
- Български полкове от Първата световна война
- Български полкове от Втората световна война
- История на Пловдив
- История на Сливен
- Военни формирования формирани през 1889 година
- Основани в България през 1889 година
- Български артилерийски полкове