Четиридесети пехотен беломорски полк
| Четиридесети пехотен беломорски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | септември 1912 – 9 август 1913 20 август 1913 – 1920 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Четиридесети пехотен беломорски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Четиридесети пехотен беломорски полк е формиран през септември 1912 година в Татар Пазарджик от състава на 27-и пехотен чепински и 28-и пехотен стремски полк и е част от 2-ра пехотна тракийска дивизия.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]Полкът взема участие в Балканската война (1912 – 1913) в състава на Хасковския отряд, като част от 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, в Междусъюзническата война (1913). През август 1913 г. полкът се завръща в България и се установява в Пловдив, където от 9 до 14 август демобилизира, като действащите войници изпраща към 27-и и 28-и пехотни полкове.[2] На 20 август съгласно заповед №2 по 10-а пехотна беломорска дивизия в с. Мели и Кадъново формиран в двудружинен състав, този път от чинове на 58-и и 64-ти пехотен полк.[1]
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]През септември 1915 година е мобилизиран, част е от Дедеагачкия укрепен пункт, като влиза в състава на 2-ра бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия. На 11 септември 1915 г. към полка се формира 4-та допълваща маршева дружина, която от 20 октомври 1915 г. се преименува на 40-а допълваща дружина.[2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 52 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5061 |
Коне: 535 | Коли: 52 | Пушки и карабини: 3519 Картечници: 4 |
На 23 ноември 1918 г. дружината се разформира, като личния състав и имуществото отиват в състава на 40-и пехотен беломорски полк.[2]
На 2 септември 1919 година съгласно предписание №1710 на 2-ра бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е разформиран, като до 1920 година действа Ликвидационно бюро.[1][3] Личният състав на полка преминава в 39-и пехотен полк и образува 3-та дружина от полка.
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Христо Събов | Балканска война |
| 2. | Подполковник | Христо Рачев | Първа световна война |
| 3. | Полковник | Христо Нерезов | Първа световна война |
| 4. | Полковник | Петър Дървингов | 1918 – 1919 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 64
- ↑ а б в ДВИА, ф. 354, История на фондообразувателя
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
