Направо към съдържанието

Двадесети пехотен добруджански полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Двадесети пехотен добруджански
на Н.Ц.В. Княз Кирил Преславски
Албум на XX полк от I СВ, подарен е от командира на полка подполковник Кирпиков на княз Кирил Преславски, шеф на полка
Албум на XX полк от I СВ, подарен е от командира на полка подполковник Кирпиков на княз Кирил Преславски, шеф на полка
Информация
Шефкняз Кирил Преславски (1908 – 1919)
Активна19 януари 1889 – 12 септември 1919
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
ГарнизонРазград (1897 – 1904)
Велико Търново (1904 – 1919)
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Георги Тодоров
Двадесети пехотен добруджански
на Н.Ц.В. Княз Кирил Преславски
в Общомедия

Двадесети пехотен добруджански на Н.Ц.В. Княз Кирил Преславски полк е български полк.

Двадесети пехотен добруджански полк е формиран с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 2-ра и 3-та дружини на 8 пеши приморски полк, като заедно с последния първоначално новосформираният полк квартирува във Варна.[1] През лятото на 1891 г. лагерът на полка край Варна е посетен от Фердинанд I и Началник на Генералния щаб полковник Петров.[2] През 1897 година гарнизонът на полка в Разград, където престоява до 27 май 1904 година, когато е преместен във Велико Търново.[3][4]

На 22 септември 1908 година със заповед №44, във връзка с обявяването на България за Царство, шефството на полка е поверено на Негово Царско Височество Княз Кирил Преславски.[5]

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е мобилизиран на 17 септември 1915 г. за участие в Балканската война (1912 – 1913), на 18 септември в Търново се формира 20 допълваща дружина и на 23 септември тръгва на подход. Сражава се при Алмаклар, Бунар хисар, Чаталджа, Софас тарфа и Орманлий. На 13 май 1913 г. от дружината се формира дружина в три ротен състав, която заминава на фронта. След завръщането на полка от фронта дружината се разформирова. През Междусъюзническата война (1913) полкът води битки при кота 582, Милевската планина, Любатска мука, връх Близнак, Дукатска чука. През юли 1913 г. е на пост при Доганица, на 11 август се завръща в Търново и демобилизира.[4]

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първа световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 5 пехотна дунавска дивизия.[6]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[6]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Дружини: 4
Картечни роти: 1
Офицери: 85
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 515
Коне: 574 Обикновени коли: 101
Товарни коли: 273
Пушки и карабини: 4467
Картечници: 4

През 1915 година части на полка се сражава по десния бряг на река Морава, при Долни Кормен, Горно и Долно Роботове, Одоровци и Петрова. От 1917 година се сражава при кота 204, а през 1918 и при село Гърляно.[7] На април 1917 от състава на 18–и пехотен етърски полк, 20–и пехотен добруджански полк и 17–а гранична дружина в с. Мързенци, се формира 83-ти пехотен полк.[6]

Между двете световни вайни

[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е разформирован на 12 септември 1919 година, като до 1923 година действа Ликвидационен щаб.[3]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Двадесети пехотен добруджански полк (19 януари 1889 – 22 септември 1908)
  • Двадесети пехотен добруджански на Н.Ц.В. Княз Кирил Преславски (22 септември 1908 – 12 септември 1919)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Подполковник Васил Галунски[8] през 1891-1892
Полковник Георги Тодоров 1897 – 1905
Полковник Филипов към 1904
Подполковник Иван Божков 1912 – 1913
Полковник Иван Бончев 18 май 1914 – 1915
Подполковник Юрдан Георгиев 1915 – 1 юни 1917
Подполковник Димитър Маринов 1 юни 1917 – 28 септември 1917
Подполковник Иван Кирпиков от 28 септември 1917

Други командири: Стоян Филипов, Тодор Късев