Тридесети пехотен шейновски полк

Тридесети пехотен шейновски полк
Информация
Активна	1900 – 21 юли 1919 5 юни 1937 – 1989
Държава	България
Тип	пехотен полк
Гарнизон	Ямбол (1900 – 1903) Търново-Сеймен (от 1903)

Тридесети пехотен шейновски полк е български полк.

Формиране

Тридесети пехотен шейновски полк е формиран в Стара Загора под името Шести пехотен резервен полк на 12 януари 1900 година с указ № 8, съгласно указ № 9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 30^-и пехотен шейновски полк. Установява се на гарнизон в Търново Сеймен и е част от състава на 1^-ва бригада на 8^-а пехотна тунджанска дивизия

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) участва в обсадата на Одрин, води сражения при Булгаркьой, Кадъкьой, Коюнлий, Юруш и Картал тепе. Пета рота от полка участва в първото сражение на Балканската война при връх Курт Кале, над с. Мезек, Свиленградско. В памет на загиналите войни от полка, впоследствие върхът е преименуван на Шейновец – име, което носи днес. На върха има паметник в чест на загиналите бойци от полка.

По време на Междусъюзническата война (1913) се сражава със сръбски части при река Брегалница, Ежево и връх Повиен. Участва в боя на Малка Нидже.

Първа световна война (1915 – 1918)

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1^-ва бригада от 8^-а пехотна тунджанска дивизия.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 54 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 4623	Коне: 499 Волове: 6	Обикновени коли: 75 Товарни коли: 371 Специални коли: 4	Пушки и карабини: 4350 Картечници: 4

През 1915 година полкът се сражава при Гола чука, Орехова глава и връх Барне. На следващата година се сражава при Лерин, Арменохор, Песъчница, Баница, Малка Нидже, Горничево, Вощарани, Брод и други. От 1917 се премества на линията Ветерник-Баховски рид-Димова поляна.

На 18 април 1917 година от кадър на 10^–и, 30^–и пехотен полк и 9^–а погранична дружина се формира 85^-и пехотен полк, който е демобилизиран на 22 октомври 1918 г., като кадрите му се привеждат в 30^-и пехотен полк.

През 1918 година полкът води боеве при Добро поле и от 17 до 30 септември участва в изтеглянето на частите по посока на Клисели-Врадище и Гьоземел.

Между двете световни войни

На 21 юли 1919 година съгласно заповед № 41 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е разформиран, като от състава му се създава 3^-та дружина от 10-и пехотен родопски полк. На 5 юни 1937 година, съгласно поверителна заповед № 25 23-ти пехотен шипченски полк се преименува на 30^-и пехотен шейновски полк.

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 – 1942). След 9 септември е включен в състава на 3^-та пехотна балканска дивизия. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната, като се сражава в Мурската операция и в боевете при Караш, Ледине, Молве, Логано, Петеранец. Към полка се числи и гвардейска рота.

По времето когато полкът е на фронта или на Прикриващия фронт, в мирновременния му гарнизон се формира 30^-а допълваща дружина.

След 1945 година

От 1949 година полкът носи явното наименование поделение 9130, от юни 1950 г. се преименува на 30^-и стрелкови полк, а от ноември-на 49^-и стрелкови полк с явно наименование под.55340. През 1961 г. полкът се преименува на 46^-и мотострелкови полк, а от 1978 г. е с явно наименование под.22120.

През 2001 година полкът е разформирован.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Шести пехотен резервен полк (1900 – 29 декември 1903)
• Тридесети пехотен шейновски полк (29 декември 1903 – 21 юли 1919)
• Тридесети пехотен шейновски полк (1937 – 1950)
• Тридесети стрелкови полк (1950)
• Четиридесет и девети стрелкови полк (1950 – 1960)
• Четиридесет и девети мотострелкови полк (1961 – 1989)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Подполковник	Иван Димитров	1900 – 1907
2.	Подполковник	Христо Семерджиев	1907 – 1909
3.	Подполковник	Тилю Колев	1909 – 1910
4.	Майор	Юрдан Колчаков	през 1910
5.	Подполковник	Злати Костов	1911 – 1913
6.	Подполковник	Петър Рашков	1913 – 1916
	Полковник	Теню Бойдев	до 22 август 1916
	Подполковник	Н. Константинов	от 22 август 1916
	Полковник	Злати Костов	Първа световна война
	Подполковник	Константин Живков	Първа световна война
	Подполковник	Димитър Азманов	от септември 1917 до края на 1917
6.	Подполковник	Алекси Дюдюков	1918
7.	Подполковник	Димитър Маринов	1918
8.	Подполковник	Васил Шишков	1919
9.	Майор	Ангел Касабов	1933 – 1938
10.	Подполковник	Димитър Владков	1938 – 1941
11.	Полковник	Илия Иванов	1941 – 1943
12.	Полковник	Стефан Таралежков	1943 – 1945
13.	Полковник	Тодор Попов	1945 – 1946?
13.	Подполковник	Никола Сарачев	1946 – 1947? (временно)
14.	Полковник	Добри Нейчев	1950 – 1954
15.	Подполковник	Георги Проданов	1954 – 1958
16.	Капитан	Христо Делев	1955 – 1956
17.	Полковник	Янко Статев	1958 – 1963
18.	Подполковник	Павел Павлов	1963
19.	Подполковник	Христо Плачков	1963 – 1969
20.	Подполковник	Гочо Динев	1969 – 1972
21.	Полковник	Ванко Димитров	1972 – 1975
22.	Полковник	Димитър Николов	1975 – 1978
23.	Майор	Тома Томов	1978 – 1982
24.	Капитан	Стойчо Савов	1982 – 1985
25.	Майор	Петко Петков	1985 – 1986
26.	Майор	Димитър В. Димитров	1986 – 1988
27.	Майор	Димитър Ст. Димитров	1988 – 1992
28.	Подполковник	Христофор Иванов	1992 – 1997
29.	Подполковник	Мирослав Маринов	1997 – 1998
30.	Подполковник	Нейко Ненов	1998 – 2000
31.	Подполковник	Груди Ангелов	2000 – 2001

Други командири: полк. Иван Койчев (между 1931 и 1938), подполк. Дамян Бейнов (1944), полк. Спасов (към 1904)

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Портал „Военна история на България“