Първи конен полк
Първи конен на Н.В. Цар Фердинанд I полк | |
Информация | |
---|---|
Шеф | Цар Фердинанд I |
Активна | 1883 – 1945 |
Държава | България |
Тип | Конен полк |
Гарнизон/щаб | София |
Командири | |
Изтъкнати командири | Ген. Атанас Назлъмов Ген. Иван Стойков Ген. Петър Салабашев |
Първи конен на Н.В. Цар Фердинанд I полк в Общомедия |
Първи конен полк е създаден с указ № 234 от 20 декември 1883 г. под името „1-ви конен на Н. В. княз Александър I полк“. Състои се от 1 и 3 сотни и една музикантска част. Полкът получава бойното си знаме на 25 декември 1883 година и с него участва в Сръбско-българската война, както и в Балканската война, по време на която е в състава на Първа, а по-късно и на Трета армия. В Първата световна война е в състава на Втора армия.
Балканскати войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]В Балканската война полкът воюва по долината на река Арда. Участва и в освобождението на Димотика и победата над корпуса на Явер паша. През Междусъюзническата война участва в битки срещу сърбите по направлението Трън – Клисура – Власина – Сурдулица – Грамажи.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]В Първата световна война влиза в състава на 1-ва конна бригада, през 1915 г. разгромява сърбите при височината Панчин гроб, Враня, Сурдулица, Куманово, Велес, Дяково, Дебър, Прилеп, Охрид. През 1916 г. е част от Конната дивизия на генерал Иван Колев. Воюва при Курт бунар, Кочмар, Конак куюсу, Карапелит, Добрич, Чифут Куюсу, Кара Омер, Мангалия, Топрак Хисар, Узунлар, Кубадин, Мустафа-Ачи, кота 90, Мулчова, Текиргьол, Кюстенджа, Кара Мурад, Хърсово, Бабадаг, Попина, Черна, Гарван, Мачин, Тулча. През 1918 г. е включен в състава на Първа кавалерийска бригада от 1-ва Кавалерийска дивизия на генерал Тодор Марков.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 25 Чиновници: 1 Подофицери и войници: 814 |
Коне: 754 | Обикновени коли: 54 Товарни: 16 |
Пушки и карабини: 501 Картечници: 4 Саби: 692 |
Съгласно указ № 96 от 19 декември 1920 г., полкът се реорганизира в 1-ви жандармерийски конен полк, а от 1922 г. в 1-ва жандармерийска конна група. През 1928 г. е организиран отново в полкови състав. На 6 май 1937 г. чиновете на полка се сбогуват със старото знаме и последното в същия ден при определен церемониал с тържествен ритуал, в същия ден, в София полкът получава новото си знаме от цар Борис III.
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]Във Втората световна война (1941 – 1945) той е в състава на 1-ви български окупационен корпус, в подчинение на 1-ва конна бригада. На 23 април 1941 г. полкът, строен в парадна взводна колона на старата сръбско-българска граница, след високопатриотична реч от командира на полка полковник Делчо Стратиев, начело с щандарта премина границата при поста Славчето между с. Трекляно и гр. Босилеград. Установява се първоначално в гр. Враня, от юли 1941 г. в гр. Щип, а от октомври 1943 г. в гр. Скопие. Командир на полка е полковник Делчо Стратиев. Редовете на полка се допълват с наборници от Скопие, Враня, Ресен и Охрид. От септември 1944 г. полкът започва да се изтегля и част от състава му взема участие в заключителната фаза на Втората световна война в Европа. През август 1946 г. полкът е разформирован и щандартът му е предаден на 6-и конен полк.
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 1-ви конен на Н.Ц.В. Цар Фердинанд I полк на 1-ви конен полк.[2]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Първи конен полк (20 декември 1883 – 19 декември 1920)
- Първи жандармерийски конен полк (19 декември 1920 – 1922)
- Първа жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
- Първи конен полк (от 20 декември 1927 г.)
- Първи конен на Н.Ц.В. Цар Фердинанд I полк (до 5 март 1946 г.)
- Първи конен полк (от 5 март 1946 г.)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Подполковник | Дмитрий Розенкампф | 25 декември 1883 – 11 септември 1885 |
2. | Ротмистър | Христо Петрунов | 6 септември 1885 – 1 януари 1890 |
3. | Майор | Велико Кърджиев | от 1 януари 1890 |
4. | Подполковник | Михаил Стоилов | от 10 март 1898 |
5. | Полковник | Атанас Назлъмов | от 18 февруари 1899 |
6. | Подполковник | Стоян Данаилов | от 26 януари 1904 |
7. | Подполковник | Стефан Салабашев | от 12 декември 1909 |
8. | Подполковник | Никола Кметов | 21 септември 1913 – 16 май 1914 |
9. | Подполковник | Петър Ганчев | от 30 май 1914 |
10. | Полковник | Никола Кметов | 20 май 1915 – 10 септември 1915 |
11. | Полковник | Константин Михайлов | 11 септември 1915 – 12 ноември 1915 |
12. | Полковник | Никола Кметов | 15 ноември 1915 – 28 ноември 1916 |
13. | Полковник | Константин Митов | 7 декември 1916 – 17 януари 1917 |
14. | Полковник | Александър Марков | от 17 януари 1917 |
Подполковник | Любомир Босилков | ||
Полковник | Константин Златанов | от 25 юли 1923 | |
Подполковник | Христо Мархолев | 1927 – 1928 | |
Подполковник | Малчо Малчев | юни 1929 – май 1930 | |
Подполковник | Иван Марков | 1930 – 1931 | |
Полковник | Атанас Жилков | април 1931 – юни 1934 | |
Полковник | Евгени Манов | 1934 – 1935 | |
Подполковник | Димитър Мечкаров | 1936 – 1936 | |
Подполковник | Петър Цанев | 1939 – 1941? | |
Полковник | Делчо Стратиев | от 1941 | |
Майор | Никола Мутафчиев | 1944 – 20 септември 1944 | |
Полковник | Благой Петров | 1945 – 1945 | |
Полковник | Георги Бакърджиев | 1945 – 1946 |
Други командири: подполк. Николай Николаев, Петко Златев, подполк. Петър Пенев
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977. (стр. 168, цит: ЦВА, ф. 475, а.е. 93)
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- www.focus-news.net
- Български шефски полкове
- Български полкове от Сръбско-българската война
- Български полкове от Балканската война
- Български полкове от Междусъюзническата война
- Български полкове от Първата световна война
- Български полкове от Втората световна война
- История на България (1878 – 1918)
- Военни формирования формирани през 1883 година
- Български кавалерийски полкове