Петър Салабашев

Петър Салабашев
български генерал
Звание	Полковник
Години на служба	1887 – 1908
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	четвърти конен полк (1891 – 1895) трети конен полк (1895 – 1898) пети конен полк (1898 – 1901) първа конна бригада (1904 – 1913)
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война
Награди	Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ „За военна заслуга“ Кръст за независимостта на България 1908
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 септември 1858 г. (стар стил) Ески Заара, Османска империя
Дата и място на смърт	19 юли 1937 г. България

Петър Стойков Салабашев е български кавалерийски офицер, генерал-майор.

Биография

Роден е на 14 септември 1858 г. в град Стара Загора. Произхожда от известния старозагорски род Салабашеви и е син на Стойко Начов Салабашев. Брат е на кмета на Стара Загора Стефан Салабашев и братовчед на братята Иван Салабашев и Стефан Салабашев. През 1879 г. завършва 1-вия випуск на военното училище в София и е произведен в чин прапоршчик. Официалният си чин получава през есента на същата година. След 15 май 1879 г. е назначен на военна служба в шеста пеша дружина, която се намира на гарнизон в Стара Загора. От 14 февруари 1891 г. е командир на четвърти конен полк в Ямбол. Остава на този пост до 21 септември 1895 г., когато е назначен за командир на трети конен полк в Пловдив. На 2 август 1895 г. е повишен в звание полковник, като става първия с този чин от кавалерията. От 18 март 1898 г. е командир на новосъздадения пети конен полк в Добрич. От 12 август 1901 г. е на служба в Кавалерийската инспекция като помощник-инспектор на кавалерията, като през 1904 г. е назначен за командир на първа конна бригада. Остава командир на бригадата през Балканската война. Тогава командва и Хайроболския отряд. На 15 август 1913 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността Инспектор на кавалерията, на която длъжност е до 30 септември 1913 г. като на 2 септември с.г. е произведен в чин генерал-майор. Излиза в запас на 2 октомври 1913 г. В периода 1914 – 1920 г. е председател на Съюза на запасните офицери в България. На 5 август 1920 г. преминава в опълчението. Написва изследване „Историческо развитие на плана за война с Турция от 1885 до 1912 г.“ Умира на 19 юли 1937 г. Женен за Венка Стефанова Карагьозова (1868 – 1901), дъщеря на известният търновски фабрикант Стефан Недев Карагьозов, с която има три деца: Стефан (1889 – 1936), Мара (1891 – 1956), и Женя (1895 – 1982).

Награди

• орден „За храброст“ ІІІ степен – 2 клас;
• орден „Свети Александър“ – V степен – 1890 г.;
• орден „Свети Александър“ – IV степен – 1895 г.;
• награден знак „За ХХ години отлична служба“ – 1899 г.;
• Орден „За военна заслуга“ – ІІІ степен – 1902 г.,
• „Кръст за Независимост“ – 1909 г.;
• руски орден „Света Анна“ – 2 степен – 1908 г.

Военни звания

• Прапоршчик (10 май 1879)
• Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
• Поручик (9 юли 1881)
• Ротмистър (9 септември 1885)
• Майор (17 април 1887)
• Подполковник (2 август 1891)
• Полковник (2 август 1895)
• Генерал-майор (2 септември 1913)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 184.

• Портал „Военна история на България“