Велико Кърджиев (кавалерийски офицер)
Тази статия е за кавалерийския офицер. За артилерийския офицер вижте Велико Кърджиев (артилерийски офицер).
| Велико Кърджиев | |
| български кавалерийски офицер | |
 Портрет на В. Кърджиев, 1900 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Звание | |
|---|---|
| Род войски | |
| Командвания | 2-ри конен полк 1-ви конен полк 3-ти конен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Велико Василев Кърджиев е българи офицер, кавалерийски полковник, помощник-командир на 2-ри конен полк през Сръбско-българската война (1885), командир на 2-ри конен полк (1886), 1-ви конен полк (1890 – 1898) и 3-ти конен полк (1898 – 1900), председател на Софийския военен съд от 1891 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Велико Кърджиев е роден на 10 март 1859 г. в Шумен. На 10 май 1879 г. завършва Софийско военно училище с първия випуск, произведен е в чин прапоршчик и назначен на служба в Шуменска №4 конна сотня.[1] На 1 ноември 1879 е преименуван в чин подпоручик. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. През 1884 г. като поручик от 1-ви конен полк е командирован за обучение в Офицерската, кавалерийска школа в Санкт Петербург, която завършва през 1885 г.[2] На 30 август 1885 г. е произведен в чин ротмистър.
Във връзка с избухващата Сръбско-българска война (1885) ротмистър Кърджиев е назначен за временен командир на 3-ти конен полк. Формирането на полка се заповядва с указ от 11 септември, като на 1 октомври се обявява, че е формиран, но реално в хода на войната не съществува.[3] По време на Сливнишката битка (5 – 7 ноември) е помощник-командир на десния фланг, командван от ротмистър Анастас Бендерев.[4] На 7 ноември бива ранен и излиза от строя.
След войната на 17 април 1887 е произведен в чин майор. На 17 юни 1888 г. е назначен за председател на Софийския военен съд.[5] Командва последователно 1-ви конен полк (1890 – 1898) и 3-ти конен полк (1898 – 1900), като на 2 август 1892 е произведен в чин подполковник и на 2 август 1895 в чин полковник. С приказ № 387 от 26 септември 1891 г. от Военния министър е назначен за председател на Софийския военен съд.[6] По-късно служи в Министерството на войната.[7] На 14 февруари 1892 г. е награден с орден „За заслуга“ „за усърдна и примерна служба“.[8]
Полковник Велико Кърджиев е братовчед на артилерийския полковник Велико Кърджиев, а негов по-малък брат е генерал-майор Гиню Кърджиев. Умира на 17 май 1928 г.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Ротмистър (30 август 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (2 август 1892)
- Полковник (2 август 1895)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Военен орден „За храброст“ IV степен (Сръбско-българска война)
- Княжески орден „Св. Александър“
- Орден „За заслуга“ (14 февруари 1892)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Софийско военно училище (до 1879)
- Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург (1884 – 1885)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софисйкото военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929.
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 131. (Списък на генералите и офицерите (1885), с. 142; Офицерски корпус, т. 3 – 4, с. 165)
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 85.
- ↑ Христов, с. 302
- ↑ Държавен вестник, Брой № 100, 17.09.1888, с. 6
- ↑ Държавен вестник, бр. 218 от 5 октомври 1891, с. 5
- ↑ Руменин, с. 165
- ↑ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 47, 29.02.1892, с. 13
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 165.
