1859

Събития

• 1 март – Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.
• 24 ноември – Британският естествоизпитател Чарлз Дарвин публикува Произход на видовете – научен труд, според който организмите постепенно еволюират с помощта на естествения отбор.
• Създаден е първият акумулатор.
• Създадена е първата българска гимназия в Болград, Румъния (днес в Украйна).

Родени

• Димитър Яблански, български политик
• Димитър Папрадишки, български иконописец
• Мирче Ацев, български революционер
• Мито Орозов, български предприемач
• Никола Димков, български общественик
• Стефан Ильев, български военен деец
• Стефан Михайляну, румънски публицист
• 11 януари – Джордж Кързън, английски политик
• 27 януари – Павел Милюков, руски политик
• 19 февруари – Сванте Август Арениус, шведски химик
• 20 февруари – Георги Марчин, български военен деец
• 25 февруари – Васил Кутинчев, български военен деец
• 1 март – Георги Янков, български военен деец
• 3 март – Бончо Боев, български икономист
• 16 март – Александър Попов, руски учен
• 25 март – Анастас Бендерев, български военен деец
• 27 март – Теодор Теодоров, български политик
• 29 март – Янко Драганов, Български офицер
• 3 април – Александру Авереску, румънски политик
• 8 април – Едмунд Хусерл, немски философ
• 10 април – Павел Христов, български военен деец
• 13 април – Веранъс Алва Мур, американски бактериолог и патолог
• 23 април – Никола Желявски, български военен деец
• 1 май – Никола Рибаров, български военен деец
• 2 май – Джеръм К. Джеръм, английски писател
• 15 май – Карел Шкорпил, чешко-български археолог
• 22 май – Артър Конан Дойл, британски писател
• 6 юли – Вернер фон Хейденстам, шведски писател и поет
• 7 юли – Бончо Балабанов, български военен деец
• 22 юли – Георги Абаджиев, български офицер
• 4 август – Кнут Хамсун, норвежки писател
• 15 август – Христо Паков, български военен деец
• 29 август – Аврам Аврамов, български военен деец
• 7 септември – Петър Марков, български военен деец
• 9 септември – Стефан Николов, български офицер и революционер
• 14 септември – Добри Петков, български политик
• 16 септември – Панайот Бърнев, български военен деец
• 17 септември – Панайот Пеев, български военен деец
• 20 септември – Никола Начов, български академик
• 24 септември – Радко Димитриев, български генерал
• 26 септември – Луи Мажорел, френски декоратор и мебелист
• 11 октомври – Божидар Прокич, сръбски историк
• 14 октомври – Димитър Вълнаров, български военен деец
• 14 октомври – Христо Петрунов, български военен деец
• 18 октомври – Анри Бергсон, френски философ
• 20 октомври – Георги Рафаилович, духовник и книжовник
• 27 октомври – Александър Теодоров-Балан, Български учен, първи ректор на СУ
• 7 ноември – Димитър Тончев, български политик (26 октомври стар стил)
• 2 декември – Жорж Сьора, френски художник
• 9 декември – Тодор Йончев, български учител
• 12 декември – Васил Делов, български военен деец
• 15 декември – Людвик Заменхоф, Полски лекар, създател на Есперанто
• 18 декември – Стефан Тошев, български военен деец

Починали

• Макрий Негриев, дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа
• Тодор Мирчов, копривщенски благодетел
• 23 февруари – Зигмунт Крашински, полски поет и драматург
• 16 април – Алексис дьо Токвил, политолог
• 5 май – Петер Густав Льожон Дирихле, немски математик
• 6 май – Александър фон Хумболт, немски естественик
• 23 юни – Мария Павловна, Велика херцогиня на Сакс-Ваймар-Айзенах
• 23 юли – Марселин Деборд-Валмор, френска поетеса
• 1 август – Стефан Богориди, османски държавник
• 15 септември – Айзъмбард Кингдъм Брънел, британски инженер
• 15 септември – Изъмбард Кингдъм Брунел, британски инженер
• 28 ноември – Уошингтън Ървинг, американски писател
• 2 декември – Джон Браун, американски аболиционист
• 16 декември – Вилхелм Грим, немски питател

---

Вижте също:

• календара за тази година