Направо към съдържанието

Никола Димков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Димков
български общественик

Роден
Починал
30 март 1937 г. (77 г.)
Техника
ОбластСтроително инженерство
Никола Димков в Общомедия
Корица на второто издание на „Звезда на съгласието“

Никола Стоянов Димков е български инженер и общественик, автор на „Звезда на съгласието“ – проект за създаване на световна организация за опазване на мира и насърчаване на сътрудничеството между страните, народите и религиите в света.

Димков е роден в 1859 година в голямото българско село в Сярско Горно Броди, тогава в Османската империя (днес Ано Вронду, Гърция) като трето дете в семейството на видния горнобродчанин Димко Халембаков. Сестра му Екатерина е народна лечителка, майка на видния български лечител Петър Димков.

Учи в началното училище в родното си село и в Пловдивската гимназия, която завършва с отличие. В 1880 година е изпратен от директора на Пловдивската гимназия да учи инженерство във Висшия технически институт в Шалон сюр Марн, близо до Париж. Още като студент има редица патенти, някои от които внедрени.

В 1883 година завършва института за 3 вместно стандартните 5 години. Установява се в Свободна България и работи в Строителния отдел на Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията.[1]

Участва в проекта за свързване на железопътната линия Виена – Цариград между Вакарел и Белово, където предлага изобретение за предпазване на работниците по влаковите композиции.

Установява се в Цариград и придобива известност с проект за автоматично скачване на параходна композиция. В 1909 година е назначен за мирски съветник при Българската екзархия, но си подава оставката.[2] Участва активно в живота на българската колония в града.

С финансовата помощ на състудента си от Париж Стоян Данев открива фабрика за производство на подкови. Жени се за скопянката Екатерина Трайкова.

В разгара на Първата световна война Димков издава книгата „Звезда на съгласието“, в която разработва идеята за създаване на световна постоянна организация, която да се занимава със световната безопасност и научното и културно сътрудничество между нациите. Проектът е отпечан на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград Димков го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на американския президент Удроу Уилсън, който по-късно излиза със своите известни Четиринадесет точки.

Димков умира в Цариград в 1937 година при автомобилна катастрофа.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Халембаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Халембаков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димко Хаджииванов
(около 1813 – 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димко Халембаков
 
Кипра Зуева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зимбилев
(1847 – 1883)
 
Катерина Хаджидимова
 
Димо Хаджидимов
(1875 – 1924)
 
Александра Ставракиева
(1882 – 1957)
 
Иван Хаджидимов
(около 1840 – 1940)
 
Екатерина Димкова
 
Димитър Димков
(1853 – ?)
 
Никола Димков
(1859 – 1937)
 
Георги Димков
(1853 – ?)
 
Атанас Димков
(1865 – ?)
 
Христо Димков
(1875 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Хаджидимова
 
Дафина Хаджидимова
(1906 – 1984)
 
Иван Хаджидимов
(1915 – 1938)
 
Петър Димков
(1886 – 1981)
 
 


  1. Костов, Александър. Инженерството на Балканите. От началото на ХVІІІ век до Първата световна война, София 2015, с. 291
  2. Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4