Четиридесет и втори пехотен полк
| Четиридесет и втори пехотен полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 19 септември 1912 – 27 май 1919 1939, 1940, 1941, 1943 24 септември 1944 – 30 септември 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Четиридесет и втори пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Четиридесет и втори пехотен полк е формиран на 19 септември 1912 година в Ямбол от състава на 29-и пехотен ямболски и 32-ри пехотен загорски полк.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]Полкът взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]При обявяването на мобилизацията при включването на България в Първата световна война (1915 – 1918) е сформиран в Орхание и Цариброд, от състава на 16-и пехотен ловчански и 25-и пехотен драгомански полк. [2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 48 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 3485 |
Коне: 368 | Коли: 43 | Пушки и карабини: 2820 Картечници: 4 |
Включен е в състава на 3-та бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия и участва в настъплението срещу Сърбия, войната срещу Румъния и боевете на Южния фронт. В края на войната, след сключването на Солунското примирие, е предаден в италиански плен (3 октомври 1918), от който се завръща на 22 февруари 1919 година и на 27 май е демобилизиран и разформиран.[1][3]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]Полкът е многократно формиран и разформиран за участие във Втората световна война (1939, 1940, 1941, 1943) и изпращан на Прикриващия фронт. Последното му формиране на 24 септември 1944 е във връзка с участието му в двете фази на заключителния етап на войната, когато влиза в състава на 11-а пехотна дивизия. Участва в Страцинско-Кумановската операция. На 30 септември 1945 е демобилизиран и разформирован.[1]
Командири
[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Полковник | Тилю Колев | Балкански войни |
| 2. | Подполковник | Илия Атанасов | Първа световна война |
| 3. | Полковник | Петър Калканджиев | до 31 октомври 1916 |
| 4. | Полковник | Георгиев | ноември 1916 - януари 1917[4] |
| 5. | Подполковник | Александър Ганчев | януари 1917 – есента на 1917[5] |
| 6. | Подполковник | Димитър Маринов | от есента на 1917 |
| Подполковник | Еню Каролев | от 1941 – 13 септември 1944 | |
| Подполковник | Иван Шулеков | 14 септември 1944 – 30 септември 1945 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 65 – 66
- ↑ 42 пехотен полк във войната за обединение на българското племе (1815 – 1918), София 1929, с. 26 – 27.
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ 42 пехотен полк във войната за обединение на българското племе, София, 1929, с. 95-96
- ↑ 42 пехотен полк във войната за обединение на българското племе, София, 1929, с. 115, 122.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство, с. 65 – 66.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
