Втори пехотен струмски полк
| Втори пехотен струмски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 12 октомври 1884 – 24 август 1886 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Размер | 3735 (към 3 декември 1885) |
| Гарнизон/щаб | Кюстендил |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Майор Аврам Гуджев Полк. Стефан Кисов |
Втори пехотен струмски полк е български пехотен полк взел участие във войните за национално обединение. Той е един от първите 8 полка от българската войска създадени преди Сръбско-българската война (1885).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Втори пехотен струмски полк е формиран с Указ №41 на 12 октомври 1884 г. с щаб в гр. Кюстендил.[1] В състава му влизат 2-ра кюстендилска пехотна дружина, 4-та самоковска пехотна дружина и 3-та радомирска пехотна дружина, като от тях са формирани 4 дружини, именувани от 1-ва до 4-та, всяка от които с по 4 роти, именувани от 1-ва до 16-а. Образувана е и 5-а запасна/резервна дружина. За командир на полка е назначен руският офицер подполковник Михаил Рихтер.
С указ №50 от 13 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Аврам Гуджев, а за командири на 4-те дружини съответно капитаните Стоян Филипов, Георги Марчин, Стоян Тодоров и Димитър Марков.[2] На 21 септември същата година капитан Гуджев е отчислен от полка и назначен за командир на Кюстендилския отряд, а на негово място е назначен Севлиевския окръжен воински началник капитан Стефан Кисов.[3]
С височайши приказ №62 от 27 септември 1885 г. командирът на 3-та дружина капитан Стоян Тодоров е назначен за командир на резервната дружина в същия полк, а за командир на 3-та дружина е назначен капитан Никола Генев.[4] Два дни по-късно командването на полка претърпява отново промени, като капитан Иван Попов (дотогава командващ на запасна дружина от 1-ви полк) е назначен за командващ на 4-та дружина, а дотогавашният командващ на дружината е назначен за командващ на запасна дружина от 1-ви полк и за комендант на град София.[5]
Сръбско-българската война (1885)
[редактиране | редактиране на кода]През Сръбско-българската война (1885) полкът се командва от капитан Стефан Кисов. 1-ва и 3-та дружина влизат в състава на Трънския отряд (от 13 октомври), 2-ра дружина в състава на Кюстендилския отряд.
1-ва и 2-ра дружина от полка, в състава на Радомирския отряд участват в боя при Брезник като загубите на 4-те роти от 1-ва дружина през този бой възлизат на 6 убити, 21 ранени и 10 в неизвестност, а от 2-ра дружина на 12 ранени и 3-ма убити.[6]
4-та дружина участва в Сливнишкото сражение на 5 ноември, където загубите ѝ възлизат на 3 убити, 59 ранени и 42 в неизвестност и на 7 ноември, където загубите са 4 убити, 93 ранени и 9 в неизвестност.
Загубите на полка през войната възлизат на 48 убити, 376 ранени и 570 в неизвестност.[7]
От 12 март 1886 година командването на полка поема майор Петко Стоянов.
Разформироване
[редактиране | редактиране на кода]През август 1886 година Втори полк начело със своя командир майор Стоянов играе основна роля в преврата срещу княз Александър Батенберг.[8] По тази причина непосредствено след контрапреврата (с указ №181 от 24 август по стар стил) полкът е разформирован, знамето му е изгорено пред строя, част от офицерите са уволнени, а войниците са преместени по други полкове.[9][10] По-късно е формиран Втори пехотен искърски полк, който е част от 5-а дивизионна област, а във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. се сражава в състава на Пета Дунавска дивизия. Наследник на разформирования струмски полк е Тринадесети пехотен рилски полк с щаб в Кюстендил.
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Михаил Рихтер | 12 октомври 1884 – 6 септември 1885 |
| 2. | Капитан | Аврам Гуджев | 13 септември 1885 – 21 септември 1885 |
| 3. | Капитан | Стефан Кисов | 21 септември 1885 – 11 март 1886 |
| 4. | Майор | Петко Стоянов | 12 март 1886 – 24 август 1886 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 186
- ↑ Христов, с. 44
- ↑ Христов, с. 69
- ↑ Христов, с. 77
- ↑ Христов, с. 80
- ↑ Христов, с. 339 – 356
- ↑ Георгиев, П., Участие на втори пеши Струмски полк и Кюстендилската Македонска доброволческа дружина в Сръбско-българската война през 1885 г., София, 2005, Еър Груп 2000, стр. 45
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България, т. I, кн. 7, гл. 2
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 654.
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 2. София, Български писател, 1990, стр. 249
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
- Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985.
- Георгиев, П., „Участие на втори пеши Струмски полк и Кюстендилската Македонска доброволческа дружина в Сръбско-българската война през 1885 г.“, София, 2005, Еър Груп 2000
