Петко Стоянов (офицер)

Петко Стоянов
	Петко Стоянов
български офицер
Роден	25 май 1848 г. (стар стил) Копривщица, Османска империя
Починал	28 декември 1925 г. (77 г.) Стара Загора, Царство България
Учил в	Средно училище „Любен Каравелов“
Семейство
Братя/сестри	Найден Попстоянов

Вижте пояснителната страница за други личности с името Петко Стоянов.

Петко Стефанов Стоянов (изписване до 1945 година: Петко попъ Стояновъ) е руски и български офицер, подполковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878), Съединението на княжество България и Източна Румелия и Сръбско-българската война (1885).

Биография

Петко Стоянов е роден на 25 май 1848 г.^[1] в град Копривщица. Баща му и брат му Найден Попстоянов загиват по време на Априлското въстание (1876). Получава образование в Копривщенското взаимното училище и Свищовското класното училище.

На 13 октомври 1870 г. постъпва на служба в Руската императорска армия. Завършва Одеското пехотното юнкерско училище в Русия (1874) и постъпва на служба в руската армия. Участва в Сръбско-турската война (1876). Командир на доброволческа чета. Бие се храбро при Гредетин, Зайчар и Бабина глава.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като офицер от 53^-ти пехотен Волински полк. Прехвърлен е в състава на Българското опълчение като ротен командир в 5-а опълченска дружина. Проявява се в Шейновската битка.

След Освобождението служи в Милиция на Източна Румелия и взема участие в Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

В Сръбско-българската война (1885) майор Стоянов командва авангарда при настъплението след Сливнишкото сражение. На 10 ноември предвожданите от него войски нанасят поражение на сръбската Дринска дивизия при Драгоман. В Пиротското сражение командва една от петте колони, които атакуват сръбските сили. Участва в овладяването на височината Кел Таш.^[2]

След войната е командир на Девети пехотен пловдивски полк и Втори пехотен струмски полк. Активен участник е в преврата за детронацията на княз Александър I, поради което е уволнен от служба на 19 октомври 1886 г. Емигрира в Русия, където е офицер в Руската армия.

През 1895 г. се завръща в България. Установява се в Стара Загора. Доброволец в Балканската война (1912 – 1913).

Военна длъжност

59-и пехотен Люблински полк на Руската армия (1870)
7-и стрелкови батальон на Руската армия (1874)
командир на чета в Сръбско-турската война (1876)
53-ти пехотен Волински полк на Руската армия (1876 – 1878)
командир на рота в 5-а дружина на Българското опълчение (1878)
10-а дружина на Източнорумелийската милиция (1879)
командир на 6-а дружина на Източнорумелийската милиция (1880)
военен комендант на Сливен (1885)
командир на авангарда при Драгоман и на лявата колона при Пирот (1885)
командир на 9-и пехотен Пловдивски полк (1885-1886)
командир на 2-ри пехотен Струмски полк (1886)
59-и пехотен Люблински полк на Руската армия (1887 – 1897)
началник на продоволствените магазини в Елхово и Стара Загора (1912 – 1913)

Военни звания

Прапоршчик (1874)
Подпоручик (24 септември 1877)
Капитан (11 август 1881)
Майор (11 септември 1885)
Подполковник (1913)

Награди

Орден „Свети Александър“, 4-та степен с мечове отгоре

Източници

↑ Според „Руменин“ е роден през 1852 г.
↑ Кратка история на сръбско-българската война през 1885 година. Военноисторически сборник, 2006, кн. 1 – 2, стр. 114, 117 – 124

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.

Външни препратки

Петко Стоянов Стоянов Архив на оригинала от 2008-09-08 в Wayback Machine.

[1] Според „Руменин“ е роден през 1852 г.

[2] Кратка история на сръбско-българската война през 1885 година. Военноисторически сборник, 2006, кн. 1 – 2, стр. 114, 117 – 124

[1]

[2]