Аврам Гуджев

Аврам Гуджев
	Аврам Гуджев
български военен деец
Роден	1851 г. Болград, Руска империя
Починал	8 април 1895 г. (44 г.) Москва, Руска империя
	Аврам Гуджев в Общомедия

Аврам Иванов Гуджев е опълченец-поборник, български офицер, майор. Участник в Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877 – 1878) и Сръбско-българската война (1885).

Биография

Аврам Гуджев е роден през 1851 г. в Бесарабия. Семейството му се изселва от Сопот в пределите на Руската империя през 1829 г. Там Гуджев учи в Болградската гимназия. На 3 април 1870 г. постъпва войник в 59-и пехотен Люблински полк, дислоциран в Одеса, а след това е юнкер в Одеското военно училище. На 13 юли 1875 г. завършва училището със звание прапоршчик и е назначен в 54-ти пехотен Мински полк, дислоциран в Кишинев.

Аврам Гуджев е един от офицерите, които подписват писмото до българските революционери в Браила и Кишинев, с което изказват готовността си да напуснат Руската армия и да вземат участие в освобождението на България.

Сръбско-турска война (1876)

През Сръбско-турската война (1876) участва като доброволец в Руско-българската бригада на генерал Михаил Черняев. В редиците и е от 8 юли до 3 ноември 1876 г. Участва в боевете при Зайчар, Гредетин, Брестовичка баня, Алексинац-Бабина глава, а на 18 и 19 август при Делиград-Ивановац и др.^[3] Награден е със сребърен сръбски медал „За храброст“.^[3]

Руско-турска война (1877 – 1878)

Участва като опълченец в Руско-турската война (1877 – 1878). Назначен е за младши офицер във II рота на почетния пеши конвой, а по-късно е прехвърлен като ротен командир в VI, IX и V Опълченска дружина.^[3] Създава дружинната оръжейна работилница и участва в превода на руските устави на български, заедно със Стефан Кисов. Участва в сражението при Шейново, където е ранен.^[3] На 3 април 1877 е назначен за Свищовски окръжен войнски военен началник.^[4] На 28 декември 1877 г. е повишен във военно звание поручик.

Гуджев се проявява като храбър офицер при овладяването на силно укрепения турски лагер край Шейново на 9 януари 1878. Участва винаги в първите редици на боя. Въпреки че е ранен в лявото рамо продължава до предаването в плен на цялата армия на Вейсел паша.

Между Освобождението и Сръбско-българската война (1885)

За участие във войните му се присъждат: български орден „За храброст“ IV ст., руски орден „Св. Станислав“ III ст., Медал за Шипка 1877 г. – сребърен, Медал за Стара Загора, Шипка и Шейново – бронзов.

След Освобождението остава на служба в новосформираната българска армия, като става един от строителите на Българската земска войска. Служи във II пеша Кюстендилска дружина и XXIII пеша Русчушка дружина. На 6 септември руското правителство отзовава всички свои офицери от България. Капитан Гуджев е назначен за временен командир на II пехотен струмски полк, а от 13 септември официално е назначен и за командир на полка.

Сръбско-българска война (1885)

В Сръбско-българската война (1885) е командир на Западния корпус. Командва отбранителното сражение при Сливница (5 – 7 ноември), а на 8 ноември е назначен за командир на дясната колона. Участва в преследването на отстъпващите сръбски войски и в овладяването на Цариброд (12 ноември) и на Пирот (14 – 15 ноември).^[3] За проявена храброст и за качествата си на командир е награден с орден „За храброст“ III ст.

Участие в политическите борби

След войната е командир на IV Пехотна дивизия, VI пехотна Сливенска бригада. Участва в преврата на 9 август 1886 г. за отстраняването на княз Александър Батенберг. Майор Гуджев полага клетва за вярност към временното правителство. След контрапреврата е арестуван, а по-късно емигрирал в Румъния. Тук става член на революционния комитет на офицерите-емигранти. Участва в подготовката на русофилските офицерски бунтове в Русе и Силистра. След провала им се установява в Русия. Постъпва на служба в Генералния щаб на Руската армия в Москва, където умира през 1895 г.

Военни звания

Подпоручик (2 май 1877)
Поручик (28 декември 1877)
Капитан (30 август 1881)
Майор

Награди

Военен орден „За храброст“ III и IV ст.
Сръбски медал „За храброст“
Руски орден „Свети Станислав“ III ст.

Бележки

↑ Калчо Костов Калчев, Бесарабски българи опълченци в Руско-турската война (1877 – 1878), Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 1995, ISBN 954-524-116-0, стр. 55 – 57.
↑ Stilian Kovachev, Zapiski na generala ot pekhotata, 1876 – 1918, Voennoizdatelski kompleks „Sv. Georgi Pobedonosets“, 1992, str. 190.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Димитров, И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, с. 85 – 86
↑ Руменин, стр. 215

Вижте също

Бесарабски българи

Източници

Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Рангелов, Л., „Храбри идат твоите капитани“, София, 1985, Военно издателство
Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 23
Георгиев, П., „Участие на втори пеши Струмски полк и Кюстендилската Македонска доброволческа дружина в Сръбско-българската война през 1885 г.“, София, 2005, Еър Груп 2000
Форуми Бойна Слава – Гуджев, Аврам Иванов^{[неработеща препратка]}

[1] Калчо Костов Калчев, Бесарабски българи опълченци в Руско-турската война (1877 – 1878), Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 1995, ISBN 954-524-116-0, стр. 55 – 57.

[2] Stilian Kovachev, Zapiski na generala ot pekhotata, 1876 – 1918, Voennoizdatelski kompleks „Sv. Georgi Pobedonosets“, 1992, str. 190.

[1885encref-3] а ^б ^в ^г ^д Димитров, И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, с. 85 – 86

[4] Руменин, стр. 215

[1]

[2]

[3]

[4]