Девети артилерийски полк
| Девети артилерийски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 30 декември 1903 – 30 август 1919 |
| Държава | България |
| Тип | Артилерийски полк |
| Гарнизон | Плевен (до 18 март 1904) Севлиево (от 18 март 1904) |
Девети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1904 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Историята на полка започва на 30 декември 1903 година, когато в Плевен съгласно указ №85 се формира Девети артилерийски полк, като се състои от щаб и две артилерийски отделения (6 батареи), едно от 5-и артилерийски полк и едно от 1-ви артилерийски полк. На гарнизон е в Плевен. Влиза в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия. Съгласно указ № 29 от 18 април 1904 година е преместен на постоянен гарнизон в Севлиево. [1] По-късно към полка се формират един парков взвод и един нестроеви взвод.[2]
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 9-и скорострелен артилерийски полк, формира 9-и нескорострелен артилерийски полк от състава на 9-а пехотна плевенска дивизия (2-ра армия) и е под командването на полковник Димитър Каданов.[3] Демобилизиран е през август 1913 година.[1]
Девети нескорострелен артилерийски полк
[редактиране | редактиране на кода]Девети нескорострелен артилерийски полк е формиран в Севлиево на 17 септември 1912 година от състава на 9-и артилерийски полк. Влиза в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия и се командва от подполковник Михаил Шишков.[3] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 9 септември 1913 година.[4][5]
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]През Първата световна война (1915 – 1918) 9-и артилерийски полк е отново мобилизиран в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия (2-ра армия), като формира 9-а артилерийска бригада, 9-и артилерийски полк и 19-и артилерийски полк.[6]
В началото на войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[7]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 33 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1655 |
Коне: 1225 | Обикновени коли: 149 Товарни: 267 Специални: 2 |
Пушки и карабини: 254 Оръдия: 32 |
Командване и състав
[редактиране | редактиране на кода]През Първата световна война (1915 – 1918) артилерията на 9-а дивизия има следното командване и състав:[6]
- Командир на 9-а артилерийска бригада – полковник Михаил Шишков
- Командир на 9-и артилерийски полк – полковник Радослав Каменов, Никола Каблешков (от 1916)
- Командир на 19-и артилерийски полк – подполковник Григор Димитров
Полкът е разформиран на 30 август 1919 година, а на основание заповед № 112, като кадрите и материалната част се придават на 1-ви артилерийски полк.[1]
Полкът е отново формиран през януари 1937 година под името 9-о артилерийско отделение, като се състои от 6 батареи, 3 от които конни.[2]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втора световна война (1941 – 1945) от юли 1942 до април 1943 година отделението е разположено в Югославия, в околностите на градовете Кюприя и Ниш. Взема участие в първата и втората фаза на участието на България във войната срещу Нацистка германия.[2]
През ноември 1950 г. полкът е преименуван на 44-ти оръдеен артилерийски полк и е с местостоянка в Севлиево. Полкът е ликвидиран на 25 септември 1958 г., което е потвърдено от заповед № 643 от 30 септември на командира на полка.[2]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Девети артилерийски полк (30 декември 1903 – 1912)
- Девети скорострелен артилерийски полк (1912 – 1913)
- Девети артилерийски полк (1913 – 30 август 1919)
- Девето артилерийско отделение (януари 1937 – ноември 1950)
- Четиридесет и четвърти оръдеен артилерийски полк (ноември 1950 – 25 септември 1958)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Полковник | Димитър Каданов | 1904 – 1913 |
| Подполковник | Михаил Шишков | до януари 1915? | |
| Полковник | Радослав Каменов | началото на 1915 – 1915 | |
| Полковник | Никола Каблешков | от 1916 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 188 – 189
- ↑ а б в г ДВИА, ф. 515, История на фондообразувателя
- ↑ а б Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 5, книга 2, стр. 1071
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 223 (цит: Централен военен архив, ф. 528в, а.е. 40)
- ↑ ДВИА, ф. 528В, История на фондообразувателя
- ↑ а б Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 890
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том V Книга 2 – Операции около одринската крепост“, София, 1930, Държавна печатница
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница
