Четвърти пехотен плевенски полк
Четвърти пехотен плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника Княз Търновски полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 12 октомври 1884 – 1945 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Гарнизон/щаб | Ловеч (1884 – 1888) Плевен |
Годишнини | 7 ноември – победата при Сливница |
Четвърти пехотен плевенски полк е български пехотен полк, част от Девета пехотна плевенска дивизия и един от първите 8 полка на българската войска.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Четвърти пехотен плевенски полк е формиран под името Четвърти пеши плевенски полк с указ № 41 на 12 октомври 1884 г. в Ловеч. В състава му влизат Видинска № 10 пеша дружина, Ловчанска № 13 пеша дружина и Севлиевска № 14 пеша дружина, а за командир на полка е назначен подполковник Сергей Манаев. С приказ №52 от 14 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитана от 5-и пехотен дунавски полк Никола Петров. За командири на дружините са назначени – на 1-ва капитан Лука Иванов, на 2-ра капитан Атанас Мандаджиев, на 3-та капитан Христо Лазаров и на 4-та капитан Иван Попов.[1]
Сръбско-българска война (1885)
[редактиране | редактиране на кода]През Сръбско-българската война полкът е командван от капитан Никола Петров. Мобилизационният състав от 3715 души е разпределен в четири кадрови и една запасна дружина, всяка от които с четири роти от по четири взвода. Полкът воюва в състава на Трънския, Сливнишкия и Царибродския отряди, които отразяват настъплението на сръбската Нишавска армия. В боевете при Три Уши и Мека црев (част от Сливнишкото сражение) на 7 ноември 1-ва, 3-та и 4-та дружина от полка разгромяват Дунавската дивизия и създават условия за настъпление по целия фронт. На 11 ноември 4-та дружина освобождава Цариброд. Общите загуби на полка през войната възлизат на 140 убити и 520 ранени.
От септември 1888 г. полкът е на гарнизон в Плевен. На следващата година 1-ва и 4-та дружина формират 4-ти пехотен полк (в двудружинен състав), а от другите се сформира 16-и Ловчански пехотен полк с щаб в Плевен. При Фердинанд след раждането на престолонаследника полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (още известен като Четвърти пехотен Плевенски на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис Търновски полк).
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия и взима участие в атаките при Чаталджанската позиция (4 – 6 ноември 1912) и по-точно в участъка Каракол – Нокта – Курт-дере. От 3 до 31 март участва в боевете източно от с. Акалан.
През Междусъюзническата война (1913) полкът остава в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия, сражава се срещу сърбите при Габровци по десния бряг на река Тимок (22 – 25 юни) и срещу гърците при Мехомия и Пределските ханчета (в хода на Кресненското сражение, 17 – 18 юли).
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]През Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, от състава на Първа армия.[2]
В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 67 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 5233 |
Коне: 458 | Обикновени коли: 59 Товарни коли: 156 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 4539 Картечници: 4 |
Участва в битката за Дойран.
Между двете световни войни
[редактиране | редактиране на кода]На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в Четвърта пехотна плевенска дружина. През 1928 година от 4-та пехотна плевенска дружина и 3-та жандармерийска дружина се формира отново Четвърти пехотен плевенски полк. През 1932 година с указ №20 от 19 ноември полкът е преименуван на Четвърти пехотен Плевенски на Негово Величество полк. До 1938 година продължава да носи явното си название 4-та пехотна плевенска дружина.
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]В началото на Втората световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран (1941) и разположен на югоизточната граница на България, а от юли 1942 година влиза в състава на 1-ви български окупационен корпус с който взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната, в състава на 9-а пехотна плевенска дивизия.[3]
По времето когато полкът е на фронта (1912 – 1913, 1915 – 1918, 1944 – 1945, Прикриващ фронт), като и докато е в състава на 1-ви български окупационен корпус в мирновременния му гарнизон се формира 4-та допълваща дружина. През септември 1944 година към полка е формирана гвардейска дружина.[3] На 11 януари 1945 е демобилизиран.[4]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 4-ти пехотен плевенски на Н.В. полк на 4-ти пехотен плевенски на генерал Скобелев полк.[5]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Четвърти пеши плевенски полк (1884 – 1893)
- Четвърти пехотен плевенски на Н.Ц.В.Пр.Кн.Търновски полк (1894 – 1 декември 1920)
- Четвърта пехотна плевенска дружина (1 декември 1920 – 1937)
- Четвърти пехотен плевенски полк (от 1938 г.)
- Четвърти пехотен плевенски на Н.В. полк (до 5 март 1946 г.)
- Четвърти пехотен плевенски на генерал Скобелев полк (от 5 март 1946 г.)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Подполковник | Сергей Манаев | 1884 |
2. | Капитан | Никола Петров | от 14 септември 1885 |
3. | Майор | Кръстю Маринов | 1886 – 1890 |
Подполковник | Стоян Ботушаров | през 1892 | |
Подполковник | Ангел Панев | 23 март 1894 – ноември 1894 | |
Подполковник | Димитър Фиков | ноември 1894 – 1896 | |
Майор | Никола Рибаров | 1899 | |
Полковник | Димитър Гешов | 1902 | |
Полковник | Минчо Киряков | 1912 – 1914 | |
Подполковник | Константин Пазов | Първа световна война | |
Полковник | Георги Панев | Първа световна война | |
Подполковник | Никола Стайчев | от 1923 | |
Майор | Теодоси Даскалов | от 1925 | |
Подполковник | Евстатий Липовански | от 1925 | |
Подполковник | Илия Бахчеванов | от 1927 | |
Подполковник | Никола Марков | 1929 | |
Генерал-майор | Тодор Георгиев | от 19 ноември 1932 | |
Подполковник | Никола Наков | 1934 – 1935? | |
Полковник | Никола Алексиев | 1940 – 1941 | |
Подполковник | Цоцо Печевски | 15 октомври 1944 – 1945? | |
Полковник | Димитър Пелтеков | 1945 – 1946? | |
Полковник | Бенчо Йотов Бенчев | 1946 |
Други командири: Георги Сапов; Кирил Козловски (след Сръбско-българската война, но не по-късно от 1900 г.) В периода 01.061942 г.-15.10.1944 г..командир на полка е полковник Никола Харалампиев Русев, участник в Първата световна война, награден сорден за храброст и златен орден за участие във войната.
Паметникът на полка се намира на територията на Градската градина в Плевен.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 49
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 23
- ↑ ДВИА, ф. 340, История на фондообразувателя
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Иванов, Н., Балканската война 1912 – 1913 г., София, 1924, Печатница на армейския военно-изследователски фонд
- Христов, Х., Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство
- Маринов, Венцислав, Ловешки гарнизон 1878/1946-Военни части и личности, ИК „САФО“-Ловеч,01.11.06 г.
- Български полкове от Сръбско-българската война
- Български полкове от Балканската война
- Български полкове от Междусъюзническата война
- Български полкове от Първата световна война
- Български полкове от Втората световна война
- История на Плевен
- История на Ловеч
- Военни формирования формирани през 1884 година
- Основани в България през 1884 година