Христо Лазаров
| Христо Лазаров | |
| български революционер | |
.JPG) Паметник на Григор Мацин и Христо Лазаров в Добринище | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1943 г.
|
Христо Лазаров Начев е български революционер, Ботев четник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Лазаров е роден в разложкото село Добринища, тогава в Османската империя, днес в България. Емигрира в Румъния и влиза в средите на революционната емиграция и кръга на Христо Ботев. След избухването на Априлското въстание в 1876 година постъпва в неговата чета и участва във всичките и сражения. След разгрома на четата е в групата, начело с Димитър Икономов, която е заловена край Литаково, заловена на 27 май. Осъден е в София, но успява да избяга в Румъния. При избухването на Руско-турската война е доброволец в 4-та дружина на Българското опълчение и се сражава на Шипка. Носител е на орден „За храброст“. След 1878 година се установява в София.[1]
Деец е на Македонската организация – през 1897 година е делегат от Рилското дружество на Четвъртия,[2] а в 1900 година – на Седмия македонски конгрес.[3]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В Добринище, в парка пред балнеосанаториума, е поставен паметник на Григор Мацин и Христо Лазаров – невисока неправилна пирамида от бетон с мозайка, лежаща на двустъпна основа. На лицевата ѝ страна е монтирана мраморна паметна плоча. Наоколо е оформена малка градинка, оградена с бетонен перваз и декоративна ограда.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 499.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Следите на героичното време. Места на памет, свързани с национално-освободителните борби (1867 – 1878). София, БАН, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, ИК „Гутенберг“, 2024. ISBN 978-619-176-231-6. с. 17.
