Седми пехотен преславски полк

Седми пехотен преславски полк
Портал-паметник на 7-и полк в Шумен от края на 20-те години на XX век
Информация
Активна	12 октомври 1884 – 1945
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Размер	3000 – 5000
Гарнизон/щаб	Шумен
Годишнини	7 ноември - победата при Сливница
Командири
Изтъкнати командири	Ген. Стефан Тошев Ген. Никола Генев Ген. Вичо Диков

Седми пехотен преславски полк е полк от българската армия, част от Четвърта пехотна преславска дивизия.

Формиране

Седми пехотен преславски полк е формиран под името Седми пеши преславски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Врачанска №8 пеша дружина, Орханийска №11 пеша дружина и Разградска №22 пеша дружина

На 14 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Вичо Диков, а командващи дружините на полка са съответно: на 1^-ва дружините капитан Недко Лудогоров, на 2^-ра капитан Иван Цончев, на 3^-та капитан Тодор Мицев и на 4^-та – капитан Димитър Обрешков. Към 1 октомври 1885 г. полкът е съставен от 3826 войници и офицери.

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) полкът се командва от капитан Вичо Диков и взема участие при боевете при Сливница и Пирот.

След демобилизацията полкът влиза в състава на 4^-та бригада като 1^-ва и 2^-ра дружина са с щаб в Шумен, а 3^-та в Разград. След реорганизацията на българската армия през 1891 г. полкът влиза в състава на новосформираната 4^-та пехотна преславска дивизия, като част от 1^-ва бригада с щаб в Шумен.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът влиза в състава 1^-ва бригада от 4^-та пехотна преславска дивизия.

През Междусъюзническата война (1913) полкът се командва от полковник Асен Николов и участва във военните действия на гръцкия фронт.

Първа световна война (1915 – 1918)

Преди българското включване в Първата световна война (1915 – 1918) полкът се командва от полковник Михаил Сапунаров и влиза в състава на 1^-ва бригада от 4^-та пехотна преславска дивизия. По-късно командването на полка поема полковник Атанас Добрев. В началото на войната полкът се състои от 4 дружини и 1 картечна рота.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 61 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5005	Коне: 511	Обикновени коли: 63 Товарни коли: 270 Специални коли: 4	Пушки и карабини: 4265 Картечници: 4

Участва в Тутраканската операция (2 – 6 септември 1916), където атакува и превзема форт № 7 на Тутраканската крепост.

До края на 1916 г. воюва срещу румънци и руснаци в Северна Добруджа. Участва в сраженията при Кубадинската позиция (19 октомври) Констанца (22 октомври), Черна вода, Тулча, край манастира „Кокош“, Еникьой, Мейданкьой.

Между двете световни войни

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 7^-а пехотна преславска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 7^-а пехотна преславска дружина и 15^-а жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина.

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 – 1942 и 1944). През юли 1942 година в полка е разкрита тайна комунистическа конспирация, по-късно участва в преследване на партизани в Провадийско. През септември 1944 година в полка е формирана гвардейска дружина. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-та пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при Равна Дъбрава, Подуево, Ястребец, Ниш, Косово поле и др.

По времето когато полкът е на фронта (1913, 1915 – 1918, 1941 – 1944) в мирновременния му гарнизон се формира 7^-а допълваща дружина.

В периода от 1947 до 1952 г. полкът продължава да функционира в гр. Коларовград (дн. Шумен), като от 1950 г. към полка се числи гранична дружина „Камчия“, през същата година е преименуван на Седми стрелкови полк с явно наименование под. 3120, а от ноември същата година поделението е променено на 65040. През август 1951 г. е преименуван на Двадесет и девети стрелкови полк, а през 1960 г. в Двадесет и девети мото-стрелкови полк. През април 1961 г. със заповед на Министъра на народната отбрана полкът става учебен и готви командира на отделения и съгласно заповед № 4578 от 26 март 1963 г. на Министъра на НО по реорганизацията на БНА Двадесет и девети мотострелкови полк става Двадесет и девети учебен мото-стрелкови батальон – под. 65040., с постоянна местостоянка в Коларовград.

От 1 октомври 1964 г. със заповед на МНО батальонът се води Двадесет и девети отделен мотострелкови батальон, а на основание разпореждане 0059 от 1977 г. на началника на ГЩ-МНО от 1 януари 1978 г. поделението приема военнопощенски номер 34220, след което на основание постановление на ЦК на БКП от 1 юли 1988 г., № 075 от 25 май 1988 и заповед № 0041 от 25 май 1988 г. на министъра на Народната отбрана полкът се разформирова и създава Двадесет и девети отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника. На основание Министерска заповед (МЗ) № ОХ-00251 от 24 юли 1995 г. и заповед № 0199 от 1 септември 1995 г. към отдела е създаден учебен център за подготовка на новобранци. На основание МЗ № ОХ-004288 от 8 юли 2001 г. отделът ликвидира. закрива се военнопощенския номер 34220, считано от 15 септември 2001 година.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Седми пеши преславски полк (12 октомври 1884 – 1892)
• Седми пехотен преславски полк (1893 – 1 декември 1920)
• Седма пехотна преславска дружина (1 декември 1920 – 1928)
• Седми пехотен преславски полк (1928 – 1949)
• Седми стрелкови полк (1950 – август 1951)
• Двадесет и девети стрелкови полк (август 1951 – 1960)
• Двадесет и девети мото-стрелкови полк (1960 – април 1961)
• Двадесет и девети учебен мотострелкови полк (април 1961 – 26 март 1963)
• Двадесет и девети учебен мотострелкови батальон (26 март 1963 – 1 октомври 1964)
• Двадесет и девети отделен мотострелкови батальон (1 октомври 1964 – 1971)
• Двадесет и девети мотострелкови полк (1972 – 25 май 1988)
• Двадесет и девети отдел за подготовка на мотострелкови резерви и съхранение на въоръжение и техника (25 май 1988 – 15 септември 2001)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Подполковник	Константин Рябинкин	12 октомври 1884 – 14 септември 1885
2.	Капитан	Вичо Диков	14 септември 1885 – 14 ноември 1886
3.	Капитан	Недко Лудогоров	14 ноември 1886 – 1887
4.	Капитан	Никифор Никифоров	1887 – 1887
5.	Майор	Стефан Тошев	2 ноември 1887 – януари 1890
6.	Капитан	Николов	януари 1890 – 1890
7.	Подполковник	Лазар Обрешков	7 март 1890 – 1893
8.	Подполковник	Витанов	15 февруари 1893 – 1894
9.	Подполковник	Никола Генев	1 юни 1894 – 1900
10.	Подполковник	Христо Луков	25 февруари 1900 – 28 май 1905
11.	Подполковник	Стоян Георгиев	3 юни 1905 – 1907
11.	Подполковник	Божко Икономов	1907 – 1907
12.	Полковник	Иван Паскалев	12 януари 1908 – нач. на пролетта на 1912
13.	Полковник	Христо Юрданов	нач. на пролетта на 1912 – 1913
	Полковник	Асен Николов	1913
	Полковник	Стефан Попов	23 май 1914 – 7 ноември 1914
	Полковник	Юрданов	до октомври 1914
	Полковник	Михаил Сапунаров	от октомври 1914
	Подполковник	Атанас Добрев	1915 – 12 септември 1916
	Подполковник	Хр. Енев	от 12 септември 1916
	Подполковник	Добри Коларов	до 21 ноември 1916
	Подполковник	Димитър Димитриев/Димитриев	от 21 ноември 1916
	Полковник	Никола Бакърджиев	от 1 април 1921
	Подполковник	Александър Морфов	до 1922
	Полковник	Тодор Георгиев	от 1923
	Полковник	Минчо Банковски	към 1926
	Подполковник	Георги Марков	1927 – 1931
	Подполковник	Никола Марков	1930 – 1934
	Подполковник	Георги Липовански	1935 – 1939?
	Полковник	Георги Ковачев	1939 – 29 юни 1941
	Подполковник	Георги Георгиев	1941
	Подполковник	Коста Куцаров	1944 – 1945?
	Полковник	Симеон Драганов	1946 – 1946
	Подполковник	Борис Станчев	1946

Други командири: Александър Морфов, Иван Харизанов

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство

Външни препратки

• Капитан Марин Куцаров и неговият фронтови дневник Архив на оригинала от 2009-02-27 в Wayback Machine.
• 7-и пехотен Преславски полк