Михаил Сапунаров

Михаил Сапунаров
български генерал
Битки/войни	Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 юли 1867 г. Сливен, Османска империя
Дата и място на смърт	3 ноември 1959 г. София, Народна република България

Михаил Стефанов Сапунаров е български офицер (генерал-майор), началник 3^-та пехотна балканска дивизия в периода 1918 – 1919 г.

Биография

Михаил Сапунаров роден на 24 юли 1867 г. в Сливен в семейството на Стефан Сапунджииваноолу и Хаджи Марийка. Баща му произвежда сапун, откъдето идва и фамилията му. През 1885 г. Михаил Сапунаров завършва местната гимназия в Сливен. През 1887 г. завършва военното училище в София, като на 27 април е произведен в чин подпоручик. Зачислен е в 8^-и пехотен приморски полк, а по-късно е и ротен командир на същия. На 18 май 1890 е произведен в чин поручик. От 1895 до 1900 г. е във 2^-ри пехотен сливенски полк. От 1900 г. е адютант в Щаба на трета пехотна балканска дивизия. След това служи в 20-и пехотен добруджански полк и 11-и пехотен сливенски полк. През 1904 г. е изпратен да учи във Френската генералщабна академия, която завършва с отличие. След завръщането си е назначен за командир на дружина в първи пехотен софийски полк. От 1909 г. е командир на рота във Военното училище. На следващата година прекъсва службата си и заедно с майор Петър Мидилев заминават за Одрин като продавачи на боза, за да проучат укрепленията при Одрин и да направят техни скици, които впоследствие са използвани в Балканската война. При завръщането си е назначен за командир на седми пехотен преславски полк. През Балканската война е командир на дружина в 48-и пехотен полк в Балканската война, с който се сражава при Люлебургас и Чаталджа. След Чаталджа е назначен за командир на 16-и пехотен ловчански полк. През 1913 г. е командир на 63-ти пехотен полк в Междусъюзническата война. Воюва със сърбите при Черни връх и връх Тумба. Осуетява опит за пробив на сърбите към Трън. От 1913 до 1914 г. е комендант на София.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918), в периода от септември 1915 до май 1917 е началник на Полската канцелария при Щаба на действащата армия, след което до октомври 1918 е началник на Планинската пехотна дивизия. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. От ноември до декември 1918 г. е командващ войските в Добруджа (трета българска армия). След това до 1919 г. е командир на трета пехотна балканска дивизия.

През 1919 г. излиза в запаса. През 1934 г. му е предложено да стане директор на полицията, но не е назначен, а през 1942 г. му е предложено да се кандидатира за депутат в Сливен от правителството, но отказва. По време на военната си кариера е началник на 3-о полково военно окръжие.

Умира на 3 ноември 1959 г. в София при трамвайна злополука.

Военни звания

• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (18 май 1890)
• Капитан (1 август 1894)
• Майор (1 януари 1906)
• Подполковник (1 януари 1911)
• Полковник (1 януари 1916)
• Генерал-майор (1 януари 1918)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас
• Царски орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата, V степен с мечове отгоре
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен на военна лента, V клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 187.

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 172

• Портал „Военна история на България“

Тази статия, свързана с военна история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.