Стефан Азманов

Стефан Азманов
български генерал
Звание	генерал-майор
Години на служба	1887 – 1919
Командвания	Началник-щаб на 3-та армия (БВ) Началник-щаб на 1-ва армия (I СВ) Началник-щаб на 4-та армия (I СВ)
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „За заслуга“ „Свети Александър“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 юни 1868 г. (стар стил) Ески Заара, Османска империя
Дата и място на смърт	27 април 1937 г. София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Стефан Азманов в Общомедия

Стефан Тодоров Азманов е български офицер (генерал-майор), началник-щаб на 3^-та армия по време на Първата световна война (1917 – 1918), началник на Оперативния отдел в Щаба на армията в началото на Първата световна война (1915 – 1918), а по-късно, също по време на войната е началник-щаб на 1^-ва армия, след което на 4^-та армия. Главен редактор на военните издания в периода (1913 – 1914).

Биография

Стефан Азманов е роден на 27 юли 1868 година в Стара Загора. Служи 3-ти пехотен бдински полк, Школата за запасни офицери и като началник на секция в Щаба на армия. През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на оперативния отдел на Щаба на армията (1915). От октомври 1915 до ноември 1916 е началник-щаб на 1-ва армия. През 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. От март 1917 до края на войната е началник-щаб на 3-та армия. През 1919 г. е уволнен от служба.

Генерал-майор Стефан Азманов умира на 27 април 1938 г. в София.

Семейство

Генерал-майор Стефан Азманов е женен и има 3 деца. Негов син е архитект Тодор Азманов (1908 – 1980).

Военни звания

• Подпоручик (7 ноември 1887)
• Поручик (7 ноември 1890)
• Капитан (1896)
• Майор (31 декември 1906)
• Подполковник (1911)
• Полковник (14 февруари 1914)
• Генерал-майор (1918)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2^-ри клас
• Княжеский орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата, V степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ 5^-и клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 14.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 138

• Портал „Военна история на България“