Иван Бацаров

Иван Бацаров
български санитарен генерал
Звание	генерал-майор
Битки/войни	Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	16 август 1866 г. (стар стил) Шумен, Османска империя
Дата и място на смърт	януари 1951 г. София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Друга дейност	Бактериологичен институт

Иван Николов Бацаров е български лекар и офицер, санитарен генерал-майор.

Биография

Иван Бацаров е роден на 16 август 1866 година в Шумен. Син е на възрожденския деятел Никола Бацаров.

Завършва средното си образование в 1^-ва софийска мъжка гимназия в София, а през 1892 г. завършва Медицинския факултет в Цюрих, Швейцария, специалност „Медицина“. По-късно специализира бактериология в Париж, в Института „Пастьор“.

В Сръбско-българската война от 1885 година е доброволец в Червения кръст. От 1893 година е на действителна военна служба като подпоручик в Софийския артилерийски склад, след което в 4^-ти артилерийски полк.

През 1902 година д-р И. Бацаров оглавява новосформирания Противочумен институт, който през 1908 година се обединява с Бактериологичния институт. В 1904 година е назначен за началник на 1^-ва софийска дивизионна болница, а от 1906 година е дивизионен лекар на 4^-та пехотна преславска дивизия. На 15 октомври 1908 година е произведен в чин подполковник.

Участва в Балканската война (1912 – 1913) като дивизионен лекар на 4^-та дивизия. През 1914 е произведен в чин полковник и поема длъжността началник на военно-санитарната служба при Министерството на войната и главен лекар на Действащата армия – пост, който заема до 1920 година. На 19 март 1917 г. е награден с османския медал „За бойни заслуги“, същия месец – османския орден „Меджидие“, а същата година – и османския сребърен орден „Лиякат“.

Иван Бацаров е първият български лекар, който получава чин генерал-майор – на 15 август 1917 година. Това е признание за усилията, които д-р Бацаров полага за намаляването на смъртността и болестите в българската армия по време на Първата световна война.

Уволнява се от военна служба през 1919/1920 година, след което работи в Бактериологичния институт в София до 1929 г.

Санитарен генерал-майор Иван Бацаров умира в София през януари 1951 година.

Семейство

Иван Бацаров е женен и има 3 деца.

Военни звания

• Подпоручик (13 януари 1893)
• Поручик (2 август 1895)
• Капитан (1899)
• Майор (2 август 1903)
• Подполковник (15 октомври 1908)
• Полковник (1914)
• Генерал-майор (15 август 1917)

Награди

• Орден „За храброст“ IV степен, 2 клас без мечове
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове отгоре
• Орден „За военна заслуга“ III и IV степен на обикновена лента
• Османски медал „За бойни заслуги“ (1917)
• Османски сребърен орден „Лиякат“
• Османски орден „Меджидие“ (1917)

Библиография

• Die maligen Tumoren des geschites und ihre operative Behandlung (1892), Zurich
• La pneumonie pesteuse experimental (1899), Paris

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 69.
• Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 125
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.