Атанас Тодоров

Атанас Тодоров
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1884 – 1914
Служи на	България
Род войски	пехота
Командвания	4-та пехотна дивизия
Битки/войни	Лозенград, Люлебургаз, Чаталджа (бригаден командир)
Награди	Орден „За храброст“ IV степен, Орден „Свети Александър“ 3 ст. с мечове
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	25 януари 1865 г. Търново, Османска империя
Дата и място на смърт	28 май 1936 г. София, България
Родства	сват на проф. Васил Златарски

Атанас Тодоров Минчев е български офицер (генерал-майор), бригаден командир по време на Първата и Втората Балкански войни.

Биография

Атанас Тодоров е роден през 1865 г. в Търново в патриотично семейство. Родителите му Тодор Минчев и Винития Шекерджиева са членове на настоятелствата съответно на читалище „Надежда“ и на женското дружество „Милосърдие“, а негова леля – Евгения Шекерджиева – изпраща благодарствен адрес на руския император Александър II по случай обяването на Руско-турската освободителна война.

Атанас Тодоров завършва Военното училище в София през 1884 г., впоследствие завършва и Генерал-щабната академия в Торино, Италия. Служи последователно в Четвърти и Шести полк, командир е на Втори пехотен искърски полк и началник-щаб на Пета пехотна дунавска дивизия под командването на генерал Радой Сираков.

По време на Балканската война е началник на Първа бригада от състава на Четвърта преславска дивизия под командването на генерал Климент Бояджиев, през Междусъюзническата война е бригаден командир в състава на Пета армия, а от есента на 1913 г. до пролетта на 1914 г. – началник на Преславската дивизия. Издигнат в генералско звание през 1914 г., той се оттегля от активна служба през октомври същата година. Умира в София през 1936 г.

Военни звания

• Подпоручик (30 август 1884)
• Поручик (30 август 1886)
• Капитан (1889)
• Майор (1894)
• Подполковник (14 февруари 1900)
• Полковник (14 януари 1904)
• Генерал-майор (1914)

Награди

• Орден „За храброст“ IV степен
• Орден „Св. Александър“ ΙII степен с мечове по средата, V степен без мечове
• Орден „За заслуга“ златен и сребърен, на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

• Портал „Военна история на България“