Направо към съдържанието

Христо Козаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Козаров
български генерал
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
23 юни 1966 г. (71 г.)

Христо Лазаров Козаров е български офицер, генерал-майор, командир на 27-а пехотна дивизия през Втората световна война (1941 – 1945).

Христо Козаров е роден на 27 май 1895 година в град Шумен. Завършва през 1912 година средното реално училище в Плевен. През 1915 година завършва Военното училище в София. В периода 7 октомври 1915 – 15 март 1916 година е командир на втора рота във Военното училище. През Първата световна война е командир на взвод в тридесет и девети пехотен полк, а по-късно служи в 12-и пехотен полк и 5-и пограничен участък. От 1922 година е на служба в 15-и пограничен участък, след което служи в 15-а жандармерийска дружина. През 1928 г. е назначен на служба в 7-и пехотен преславски полк. През 1930 година е назначен за адютант на 3-та военноинспекционна област. Между 1940 и 1943 година е командир на тридесет и първи пехотен варненски полк. В периода 30 юли 1943 – 14 септември 1944 година е командир на двадесет и седма пехотна дивизия[1], като на 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор.

Излиза в запас през 1944 година. През 1945 година е осъден от Народния съд на затвор. През 1951 г., докато е в затвора Държавна сигурност открива на генерал Козаров отчетно наблюдателно дело „Козел“[2]. Освободен е през 1952 година. По това време живее в Търговище и работи в местното архиерейско наместничество като води счетоводните сметки и пее в хора. Умира на 23 юни 1966 година в Търговище.

Христо Козаров е женен и има 2 деца.

  1. Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“, с. 211
  2. ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.1364
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 113.