Направо към съдържанието

Константин Венедиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Венедиков
ВойнаСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Константин Христов Венедиков е български военен, полковник.[1]

Константин Венедиков е роден на 18 януари 1866 г. в разложкото село Баня. Син е на революционера Христо Венедиков. Учи в Педагогическото училище в Белоградчик. В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война в Ученическия батальон. Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и го завършва в 1887 година. Постъпва в армията с чин подпоручик от артилерията.[1] През 1900 г. служи като командир на рота от Софийския крепостен батальон. През юни 1909 г. е назначен за председател на домакинската комисия в 5–и артилерийски полк, а през 1911 заема длъжността командир на отделение от 3–и планински артилерийски полк.

По време на Балканската и Междусъюзническата война (1913) продължава да командва отделение от 3–и планински артилерийски полк. На 1 януари 1915 г. е назначен за командир на самия 3–и планински артилерийски полк. През Първата световна война (1915 – 1918) командва 11 артилерийска бригада.[1]

По-късно служи в Софийския артилерийски склад и през 1919 г. е уволнен от служба.[2]

Синът му, Стилиян, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 38-и пехотен полк.[3]

Умира на 10 септември 1933 година.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Раде Бояджията
(1750 – 1800)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Бояджиев
(1770 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Венедиков
(1815 – 1871)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Венедиков
(1834 – 1916)
 
 
 
 
 
Тимотей Венедиков
(1836 – 1919)
 
 
 
 
 
 
 
Георги Венедиков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Венедиков
(1871 – 1943)
 
Константин Венедиков
(1866 – 1933)
 
Йордан Венедиков
(1871 – 1957)
 
Екатерина Генадиева
 
Димитър Венедиков
(1866 – 1939)
 
Никола Венедиков
(1859 – 1917)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Венедиков
(1905 – 1973)
 
Петко Венедиков
(1905 – 1995)
 
Вера Венедикова
(1916 – 1994)
 
Иван Венедиков
(1916 – 1997)
 
 
 
 
 
Георги Венедиков
(1892 – 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йордан Венедиков
(1933 – 2012)
 
Ангел Венедиков
(1936 – 2007)
 
Катерина Венедикова
(р. 1942)
 
 
  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 143.
  2. Руменин, с. 138
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 207, л. 6