Михаил Венедиков

Михаил Венедиков
български геодезист
Роден	5 юни 1905 г. Сливен, България
Починал	30 септември 1973 г. София, България
Учил в	Чешко висше техническо училище в Прага
Научна дейност
Област	Геодезия
Работил в	Чешко висше техническо училище в Прага
Семейство
Род	Венедикови

Михаил Иванов Венедиков е виден български геодезист, дългогодишен преподавател в Лесотехническия университет.

Биография

Роден е на 5 юни 1905 година и е потомък на стария известен македонски род Венедикови от с. Баня, Разложко. Роден е в Сливен, където баща му полковник Иван Венедиков е бил приведен на военна служба.

Започва началното си образования в Сливен, след това семейството му се премества в София и там той завършва основното училище „Неофит Рилски“, а през 1924 година - реалния отдел на Втора софийска мъжка гимназия с факултативно изучаване на инструментална музика. Свири на кларинет и акордеон и е запален спортист.

Следва два семестъра право в Софийския университет, след това променя професионалната си насоченост и от 1928 до 1933 година следва в Прага в Пражката политехника. Завършва земемерство с отличен успех. Владее чешки, немски и руски език.

През 1933-1934 година е асистент по геодезия в Пражката политехника. След това се завръща в България и в периода 1934 -1943 година е асистент по геодезия в Софийския университет „Климент Охридски“.

През 1938 година защитава докторска дисертация в Пражката политехника на тема „Избор на най-изгодната картна проекция за територията на Швейцария и България“. През 1943 година е избран за хоноруван доцент, а през 1946 - за редовен доцент по геодезия в  Софийския университет. От 1950 година е професор по геодезия в същия университет. От 1952 до 1953 година е декан на Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.

Преподавателска дейност

• От 1946 до 1953 година е ръководител на катедра геодезия в Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.

• От 1953 до смъртта си 1973 година е ръководител на катедра геодезия в  Лесотехническия университет.

• Хоноруван преподавател по геодезия в Софийския университет „Климент Охридски“, Селскостопанската Академия „Георги Димитров“ и Висшият инженерно-строителен институт.

• Чел е лекции освен по геодезия и по „Горски транспортни средства“ и „Картометрия с картни материали“.

Работа в научни институции

• Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.

• Висшият лесотехнически институт, който се преименува на Лесотехнически университ през 1995 г.

• Географският институт при Генералния щаб на Министерството на войната, преименуван след 1944 година на Министерство на отбраната, като има големи заслуги за развитието на геодезията и картографията за нуждите на бългаската армия в продължение на няколко десетилетия.

• Централната лаборатория по висша геодезия на БАН.

• Геофизическия институт на БАН.

• Военнотопографската служба при Министерството на отбраната.

• Централната военна картографска база в гр. Троян.

Научна дейност

Проф. Венедиков е автор на 34 публикации в областта на:

• Картните проекции, използвани в геодезията.

• Земният магнетизъм.

• Измерване и изравняване  на триангулации и полигони.

• Тригонометрична нивелация.

• Изследване на магнитните аномалии в Черно море.

• Определяне коефициента на земна рефракция в България.

Проф. Венедиков е автор на много учебници по геодезия: Геодезия I и II части (1948 и 1950 г.);  Геодезия за астрономи (1951 г.);  Геодезия за лесоинженери (1953 г.);  Геодезия II издание (1962 г.); Геодезия (1963 г.), както и на 9 издания на „Петзначни логаритмични таблици на числа и на тригонометрични функции при ново градусно деление“ (1946, 1949, 1953, 1954, 1959, 1963, 1965, 1968 и 1975(посмъртно)).  

Награди и отличия

• Награден е два пъти с орден „Кирил и Методий“ 

• Почетна грамота и почетна златна значка на Централния съвет на професоналните съюзи в България 1964 г.

• Грамота на Съюза на българските учители, преподаватели и научни работници от ВУЗ и БАН 1969 г.

• Грамота и ‚Златна съюзна юбилейна значка“ на Българското инженерно-архитектурно дружество 1968 г.

Периодичен печат

• Член на редакционната колегия на списание „Геодезия, картография и земеустройство“

• Член на редакционната колегия на научното списание „Известия на Централната лаборатория по геодезия“

Семейство

Бащата му Иван Христов Венедиков (1871-1943) е български офицер, полковник, военен деец от Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) иПървата световна война (1915 – 1918), който през есента на 1902 година участва в организираното от Върховния комитет Горноджумайско въстание.

Дядо му Христо Иванов Венедиков (1834-1916) е български общественик и революционер, деец на Българското възраждане в Македония. Кмет на родното си село и е в основата на построяването на първото класно училище в Баня в 1869 година. Участва в подготовката на въстание в България в 1876 година и е член на революционния комитет в Баня.

Чичо му, брат на баща му, Константин Христов Венедиков (1866-1933) е български военен, генерал.

Михаил Венедиков се оженва през 1944 година за Стефания Джузепе Мусо (Stefania Giuseppe Musso), чийто баща Джузепе Мусо (Giuseppe Musso) е италиански строителен инженер, построил в България между 1890 и 1941 година десетки мостове наричани Мостовете на Мусо.

Имат син и дъщеря; Камен Венедиков (1945) компютърен инженер и Мила Венедикова (1948) машинен инженер.

Родословие

Раде Бояджията (1750 – 1800)

Стойко Бояджиев (1770 – ?)

Йован Венедиков (1815 – 1871)

Христо Венедиков (1834 – 1916)

Тимотей Венедиков (1836 – 1919)

Георги Венедиков

Иван Венедиков (1871 – 1943)

Константин Венедиков (1866 – 1933)

Йордан Венедиков (1871 – 1957)

Екатерина Генадиева

Димитър Венедиков (1866 – 1939)

Никола Венедиков (1859 – 1917)

Михаил Венедиков (1905 – 1973)

Петко Венедиков (1905 – 1995)

Вера Венедикова (1916 – 1994)

Иван Венедиков (1916 – 1997)

Георги Венедиков (1892 – 1968)

Йордан Венедиков (1933 – 2012)

Ангел Венедиков (1936 – 2007)

Катерина Венедикова (р. 1942)

Бележки

1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996
2. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг"
3. Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979