Димитър Гешов

Тази статия е за генерала. За възрожденския деец вижте Димитър Гешов (търговец).

---

Димитър Гешов
български генерал
Звание	Генерал от пехотата
Години на служба	1880 – 1919
Служи на	България
Род войски	пехота
Командвания	2-ра пехотна дивизия (БВ и МВ)
Битки/войни	Балкански войни Първа световна война Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 септември 1860 г. (стар стил) Свищов, Османска империя
Дата и място на смърт	8 януари 1922 г. София, Царство България

Димитър Иванов Гешов е български офицер (генерал от пехотата), командир на 2^-ра пехотна тракийска дивизия през Балканската и Междусъюзническата война.

Биография

Димитър Гешов е роден на 14 септември 1860 г. в Свищов. Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в 55^-и пехотен подолски полк. След Освобождението, през 1880 г. завършва Одеското военно училище. Служи в Орханийска №11 пеша дружина и Свищовска № 15 пеша дружина.

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българска война (1885) е ротен командир в 11^-а рота от 3^-ти пехотен бдински полк и участва в боевете при Брезник и Пирот.

През 1890 г. е назначен като помощник на главния ревизор в Министерството на войната. По-късно командва 3^-ти пехотен резервен полк, на 2 май 1902 г. е произведен в чин полковник и от същата година командва 4^-ти пехотен плевенски полк, след което е назначен за командир на 1^-ва бригада от 2^-ра пехотна тракийска дивизия.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) командва поверената му бригада, а от 24 декември 1912 г. е началник на самата 2^-ра пехотна тракийска дивизия. Командва дивизията в битката при Криволак, като за особено бойно отличие на 22 юни 1913 г. е произведен в чин генерал-майор. През Междусъюзническата война (1913) с дивизията си участва в боевете при Криволак и Неготин, а след това заедно със 7^-а пехотна рилска дивизия – в отбранителните боеве при Калиманци.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) продължава да командва 2^-ра дивизия, а от 11 септември 1916 до декември 1917 командва 1^-ва отделна армия. На 22 март 1916 г. е награден с османски медал „За бойни заслуги“, на 11 май 1917 г. с орден „Меджидие“, а на 4 октомври 1917 г. със сребърен орден „Лиякат“. На 20 май 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. През 1918 по здравословни причини напуска фронта и е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област. През 1919 г. е на лечение в Мюнхен, завръща се по-късно същата година и назначен за инспектор на пограничните войски. В края на 1919 г. е уволнен от армията и е произведен в чин генерал от пехотата.

След Солунското примирие при демобилизацията на армията заема длъжността инспектор на Пограничната стража. След Ньойския договор, на 1 юли 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и излиза в запаса.

Генерал от пехотата Димитър Гешов умира на 8 януари 1922 г. в София.

Семейство

Димитър Гешов е женен и има 1 дете.

Военни звания

• Подпоручик (8 октомври 1880)
• Поручик (30 август 1883)
• Капитан (24 март 1886)
• Майор (2 август 1889)
• Подполковник (2 август 1893)
• Полковник (20 май 1902)
• Генерал-майор (22 юни 1913)
• Генерал-лейтенант (20 май 1917)
• Генерал от пехотата (1 юли 1919)

Награди

• Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата, IV и V степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ II, III и IV степен на обикновена лента
• Народен орден „За военна заслуга“ I степен с военно отличие (1919)
• Орден „За заслуга“ на военна лента
• Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
• Медал „За бойни заслуги“, Османска империя (22 март 1916)
• Орден „Меджидие“, Османска империя (11 май 1917)
• Сребърен орден „Лиякат“, Османска империя (4 октомври 1917)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 190.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 119 – 120
• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 78
• Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, стр. 121
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.