Иван Дипчев

Иван Дипчев
	Иван Дипчев
български генерал
Роден	Иван Василев Дипчев 8 януари 1885 г. (стар стил) Пловдив, Източна Румелия
Починал	30 март 1954 г. (69 г.) Ловеч, Народна република България
Учил в	Национален военен университет
Военна служба
Звание	генерал-майор
Семейство
Баща	Васил Дипчев
Майка	Райна Княгиня
Братя/сестри	Асен Дипчев
Други роднини	Георги Футеков (дядо); Нона Налбантска (баба)

Иван Василев Дипчев е български офицер (генерал-майор), комендант на София през 1927 г.

Биография

Роден е на 8 януари 1885 г. в Пловдив в семейството на Васил Дипчев и Райна Дипчева (Райна Княгиня). През 1906 г. завършва с 25-и випуск Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 25-и пехотен полк. Участва в трите войни за национално обединение. Особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война, като служи в 1^-ви пехотен софийски полк. Награден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. През 1913 г. е ротен командир в 9-и пехотен полк. През Първата световна война е командир на 4-та рота от 41-ви пехотен полк, а от 31 октомври 1918 г. е командир на дружина от 1^-ви пехотен полк.

През 1923 г. участва в потушаването на Септемврийското въстание, като от същата година е командир на 6^-а пехотна дружина.^[1] Служи в 8^-и пехотен приморски полк и в щаба на жандармерията. През 1927 г. заема поста комендант на столицата, след което от 1929 г. служи в 1-ви пограничен сектор, от 1931 г. в Главно интендантство, а от 1934 г. е инспектор в Погранична инспекция. Същата година на 26 август 1934 г. е произведен в чин генерал-майор, след което става началник на канцелария на Военното министерство (1934), а през 1936 г. е уволнен от армията.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година генерал-майор Иван Дипчев е арестуван и прекарва години по лагери и затвори. През 1954 година е осъден на смърт от съда в Троян, след това присъдата е заменена с доживотен затвор.^[2]

Генерал-майор Иван Дипчев умира на 30 март 1954 г. в затвора в Ловеч.^[1]^[2]

Семейство

Генерал-майор Иван Дипчев е женен и има 2 деца.

Военни звания^[1]

Подпоручик (2 август 1906)
Поручик (15 октомври 1908)
Капитан (15 октомври 1912)
Майор (30 май 1917)
Подполковник (5 април 1920)
Полковник (6 май 1926)
Генерал-майор (26 август 1934)

Награди

Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас^[1]
Орден „Св. Александър“ IV степен^[1]
Германски орден „Железен кръст“ 2-ри клас^[1]

Родословие

Иван Дипчев

Дамаскин Велешки
(1817 – 1877)

Васил Дипчев
(1847 – 1898)

Райна Княгиня
(1856 – 1917)

Иван Дипчев
(1885 – 1954)

Георги Дипчев
(1887 – 1950)

Владимир Дипчев
(1890 – 1944)

Петър Дипчев
(1892 – 1906)

Асен Дипчев
(1894 – 1964)

Гина Дипчева

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Българските генерали. Дипчев, Иван Василев // forum.boinaslava.net. 5 декември 2005. Посетен на 5 декември 2022.
↑ ^а ^б Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 149.

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 250.
Форуми „Бойна слава“ – Дипчев, Иван Василев

Портал „Военна история на България“

Тази статия, свързана с военна история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[:1-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Българските генерали. Дипчев, Иван Василев // forum.boinaslava.net. 5 декември 2005. Посетен на 5 декември 2022.

[:0-2] а ^б Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 149.

[1]

[2]