Дамаскин Велешки
| Дамаскин Велешки | |
| български духовник | |
 Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
1817 г.
|
|---|---|
| Починал | 1877 г.
|
| Религия | православие |
| Учил в | Халкинска семинария |
| Дамаскин Велешки в Общомедия | |
Дамаскин Велешки или Дамаскин Рилец е български учител и духовник от XIX век, Велешко-Струмишки митрополит. Той има важен принос в борбата за независима българска църква в Македония, а също и в укрепването на младата Българска екзархия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е със светското име Димитър Христов Димитров през 1817 година в Панагюрище. Замонашава се в Рилския манастир (1836) и бива ръкоположен за дякон (1839) и свещеник (1841). Учи в семинарията на остров Халки (1849-1855), където негов преподавател е Неофит Рилски . Там по време на обучението си написва няколко съчинения: Автобиография (на гръцки език[1]), Описание на моя светски живот (1850); Кратко описание на Рилския манастир (1851) (на гръцки език[1]), Сборник от различни нрави и обичаи от различни места на България (1852); Разказ за пренасяне мощите на св. Иван Рилски (1854).[2]
След завършване на семинарията учителства в Мехомия и във велешката махала Пърцорек, където въвежда взаимоучителния метод.[3][4]
От 1858 до 1861 година е главен учител в Кюстендил. След клевети пред турците от гръцките духовни власти е принуден да напусне града.[5]
В края на 1862 г. ръководи българското настоятелство, което управлява Пловдивска епархия след заточването на митрополит Паисий. От 1869 година преподава и в Пловдивското класно училище. Занимава се и с писателска работа: съставя две издадени от Христо Г. Данов през 1868 г. слова, праща дописки до цариградския вестник „Македония“. Създава църковно-просветна школа при Араповския манастир край Станимака.
През 1872 г. пловдивският митрополит Панарет назначава Дамаскин за Велешко-Струмишки митрополит. Струмишката епархия обаче не е спомената в дадения му от османското правителство берат (1873). Оплаквания на велешани до Българската екзархия в Цариград стават причина да бъде временно отстранен от длъжността си в 1875 година.[6] През август 1875 за архиерейски наместник във Велес е изпратен свещеник Тодор Митов.[7] През 1877 г. заболява и умира в Араповския манастир.[8]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Иван Дипчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Дамаскин Велешки (1817 – 1877) | Васил Дипчев (1847 – 1898) | Райна Княгиня (1856 – 1917) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Дипчев (1885 – 1954) | Георги Дипчев (1887 – 1950) | Владимир Дипчев (1890 – 1944) | Петър Дипчев (1892 – 1906) | Асен Дипчев (1894 – 1964) | Гина Дипчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Стоянов, М. Един малко известен възрожденски книжовник: Дамаскин Рилец. – Сборник в чест на акад. Димитър Косев. С., 1974, 107-116
- Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 312-409, 893-894
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Издадени от Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 312-373.
- ↑ Конова, Ирина. Възрожденецът Дамаскин Рилец – Димитър Дипчев // museumpan.com. 29 юни 2022. Посетен на 5 декемвро 2022.
- ↑ Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на град Велес, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970, стр. 223 — 237.
- ↑ Чучков, Христо. Град Велес. Учебното дело и революционните борби, София, 1929 г. стр. 24 — 25.
- ↑ Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1991. с. 263.
- ↑ Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 894.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 329.
- ↑ Куманов, Милен. Македония: Кратък исторически справочник. С., 1993, 78-79.
| Генадий Велешки | → | велешки митрополит (октомври 1872 – 1877) |
→ | Авксентий II Велешки |
