Струмишка епархия
- Тази статия е за православната епархия. За източнокатолическата вижте Струмишко-Скопска епархия. За титулярната римокатолическа вижте Струмишка епархия (Римокатолическа църква).
Струмишка епархия | |
Струмишката катедрала „Св. св. Кирил и Методий“ | |
Местно име | Струмичка епархија |
---|---|
Църква | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Страна | Северна Македония |
Център | Струмица |
Катедрална църква | „Св. св. Кирил и Методий“ |
Архиерейски наместничества | Струмица, Дойран, Берово, Пехчево |
Предстоятел | Наум |
Сан | митрополит |
Издание | „Премин“ |
Сайт | www.mpc.org.mk/MPC/se.asp |
Струмишка епархия в Общомедия |
Струмишката епархия (на македонска литературна норма: Струмичка епархија) е една от епархиите на Македонската правослвна църква обхваща югоизточна Северна Македония, като в нея влизат районите на градовете Струмица, Дойран, Берово и Пехчево. Възглавява се от Негово високопреосвещенство митрополит Наум.[1]
Струмишка епархия е и епархия на каноничната православна църква на територията на Северна Македония – Православната охридска архиепископия под управлението на епископ Давид Стобийски от 2002 до 2023 година.
Тивериополски, по старото име на Струмица и на епархията, е титулярна епископия на Българската православна църква.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Струмишката митрополия обхваща каазите Струмица, Тиквеш, Радовиш и Малешево.[2]
След Първата световна война е създадена Злетовско-струмишка епархия на Сръбската православна църква с център в Щип, която е управлявана до Втората световна война от четирима епископи. Според арондацията в 1931 година епархията обхваща следните срезове: Щипски, Овчеполски, Кратовски, Царевоселски, Малешки (Беровски), Радовишки, Струмишки, Валандовски, Гевгелийски, Неготин-вардарски, Кавадарски и Кочански.[3]
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[4][5]
Ръководството на Струмишката епархия е сред най-дейното в рамките на МПЦ, за при съхранението и развитието на монашеството в Северна Македония.
В периода 1998 – 2002 г. от основи са издигнати около двадесетина църкви:
- „Свети Григорий Палама“ и „Свети Великомъченик Димитър“ в Струмица,
- монашеската църква „Свети Григорий Палама“ във Водочкия манастир,
- параклисът, посветен на Свети Апостол Павел и на Свети Григорий Палама във Велюшкия манастир,
- църквата „Св. св. Климент и Наум Охридски“ в Хамзалийския манастир,
- малката манастирска църква „Света Петка“ в манастирския комплекс в село Банско,
- двете манастирски църкви, посветени на Свети Новомъченик цар Николай Романов и семейството му и на Свети Григорий Палама и Свети Максим Изповедник в манастирския комплекс „Свети Партений Зографски“ в Стар Дойран,
- манастирската църква, посветена на Свети Великомъченик Георгий и на Света Новомъченица Елисавета в село Три води,
- малката църква, посветена на Свети Трифон и Свети Григорий Григориятски, принадлежаща на скита в непосредствена близост на Водочкия манастир,
- манастирската църква „Преподобна Параскева“ в близост до Пехчево и други.
Струмишката епархия е идеен основател и издател на списанието „Премин“.
В рамките на Струмишката епархия функционира Дневен център за лечение на болести „Света Елисавета“ в Струмица. Открит е на 18 февруари 2005 г.
Епископи и митрополити
[редактиране | редактиране на кода]- На Охридската архиепископия
Име | Години |
---|---|
Мануил | споменат в 1080 – 1086, основал Велюшкия манастир[6] |
Климент | споменат около 1152[6] |
Константин | споменат в първата половина на XIII век[7] |
Даниил | споменат в 1376[8] |
Йоаким | споменат в 1532[9][10] |
Ананий I | в 1565, наследник на Йоаким[11] |
Теодул | в 1579/80[12] |
Висарион | преди 1661[13] |
Ананий II | в 1665[14] |
Симеон | споменат в 1668[13][14] |
Евтимий | в 1671[14] |
Максим | споменат в 1676[15] |
Митрофан | 1683 – 1688[16] |
Никодим | споменат в 1688[17] – 1695[18] |
Леонтий | 1695 – след 1706[17] |
Митрофан | споменат в 1714[17] |
Никифор | споменат в 1714 – 1718[19] |
Калиник | 1718 – 1746[20] |
Теодосий | 1746 – 1752[21] |
Теофан | 1752 – 1756[22] |
Серафим | 1759 – преди 1767[23] |
Ананий III | 1764 – 1789[9] |
- На Вселенската патриаршия (Στρωμνίτσης)
Име | Години |
---|---|
Филотей | 1785 – 1789 |
Ананий IV | 1789 – 1818 |
Григорий Византийски | 1818 – 1830 |
Константий Калогерас | 1830 – 1846 |
Антим | 1846 – 1853 |
Неофит | 1853 – 1861 |
Йеротей Триандафилидис | 1861 – 1875 |
Агатангел Папагригориадис | 1875 – 1887 |
Калиник Палеокрасас | 1887 – 1892 |
Йоаким Анастасиадис | 1892 – 1899 |
Панарет Петридис | 1899 – 1900 |
Софроний Аргиропулос | 1900 – 1901 |
Софроний Нистопулос | 1901 – 1902 |
Григорий Орологас | 1902 – 1908 |
Герман Анастасиадис | 1908 – 1910 |
Арсений Афендулис | 1910 – 1913 |
- На Българската екзархия
Име | Години |
---|---|
Герасим | 1897 – 1918 |
- Тивериополски епископи на Българската екзархия и Българската патриаршия
Име | Години |
---|---|
Никодим | 1920 – 1932 |
Борис | 1998 – 1999 |
Тихон | 2003 – |
Манастири
[редактиране | редактиране на кода]В епархията съществуват монашески общности в следните духовни центрове:
- Бански манастир „Свети Четиридесет мъченици“;
- Велюшки манастир „Пресвета Богородица Милостива“;
- Водочки манастир „Свети Леонтий“;
- Беровския манастир „Свети Архангел Михаил“;
- Беровски манастир „Успение Богородично“;
- Дойрански манастир „Свети Партений Зографски“;
- Новоселски манастир „Св. св. Антоний и Георги“.
- Хамзалийски манастир „Св. Климент и Наум Охридски“.
Храмове
[редактиране | редактиране на кода]- църква „Св. св. Кирил и Методий“, съборен храм на Струмишката епархия на МПЦ, Струмица;
- църква „Свети Георги“, Ново село.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ МПЦ. Струмичка епархија
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 71.
- ↑ Спроведбена наредба Светог архијерејског синода за Устав Српске православне цркве, Син. број 4507, Београд, 29/16. децембра 1931.
- ↑ Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 216.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 218.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 154.
- ↑ а б Αγγελοπουλος, Αθανασιος Α. Βορειος Μακεδονια: ο Ελληνισμος της Στρωμνιτσης : τοπογραφια, ιστορια, εκκλησια, παιδεια, εθνικη και κοινοτικη ζωη. Θεσσαλονίκη, Ίδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 1980. σ. 44. (на гръцки)
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 228. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 12. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ. Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο // Μακεδονικά 35. Θεσσαλονίκη, 2005 – 2006. DOI:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5. σ. 101. (на гръцки)
- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 85. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 451. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 304. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 320. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 285. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 365. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 360. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 273. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 489. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 492. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 441. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
|