Герасим Струмишки
| Герасим Струмишки | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
5 октомври 1860 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 декември 1918 г.
|
| Религия | православие |
| Подпис |  |
| Герасим Струмишки в Общомедия | |
Герасим Струмишки е висш български православен духовник, струмишки митрополит.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е роден през 1860 година в тракийския град Мустафа паша (днес Свиленград) със светско име Георги Димитров[2] Байрамов. Първоначалното си образование получава в родния си град, където през 1874 година завършва местното класно училище. За да изхранва семейството си, се захваща със занаятчийска дейност. По-късно завършва българското духовно училище в Одрин и приема монашество. Продължава образованието си в Киевската духовна семинария, която завършва през 1889 година.[3] От 1889 до 1891 година е законоучител при Солунската мъжка гимназия и дякон.[2] Същата година става йеромонах и е изпратен от Българската екзархия за председател на българската община в град Струмица. На 20 юли 1894 година е възведен в сан архимандрит. През 1897 година за кратко е назначен за председател на българската община в Битоля.[4]
Заради неуморната си дейност в условията на силен натиск от страна на гръцката пропаганда и способността си да привърже към себе си паството, той сам си спечелва архиерейската мантия. На 22 декември 1897 година Герасим Струмишки е ръкоположен за каноничен струмишки митрополит. Общителен и надарен с голямо красноречие, той работи неуморно за утвърждаване на екзархийското дело в Струмишка епархия.
Герасим Струмишки е трън в очите на местните османски власти и водачите на гръцката партия в града. Струмишкият каймакамин го подозира в революционна дейност, а Високата порта настоява за отзоваването му. На 16 март 1904 година гъркоманинът Васил Христоманов, оръдие на местния гръцки владика и човек на турската тайна полиция, извършва в Струмица неуспешен опит за покушение срещу митрополита.[5]
Герасим Струмишки е сред основателите на революционен комитет на ВМОРО в Струмица на 25 юли 1895 година. Конспиративното събрание се провежда в приемната му стая, където той дава клетва пред д-р Христо Татарчев.[6] Още с въздигането си в архиерейски сан, той влиза в остър конфликт с ръководството на Струмишки революционен окръг на ВМОРО и по-късно с неговия ръководител – войводата Христо Чернопеев. Конфликтът се изостря особено през 1905 година, след осъждането му условно на смърт от Струмишкия районен конгрес. В думите, казани от владиката по повод отправения му упрек от местния каймакамин, се съдържа цялата безизходнст на положението му:
| „ | - Властта ме гони и иска да ме махне от Струмица, защото съм бил с комитета, а комитетът иска от мене пари и ме преследва, защото не съм с него! | “ |
Давайки си сметка за последиците за българската национална кауза, ръководителите на Струмишкия революционен окръг не изпълняват присъдата.[7]
След Солунските атентати от 1903 година, струмишкият гръцки митрополит убеждава турската власт да постави Герасим Струмишки под домашен арест и да не го признава за митрополит. Местната телеграфопощенска станция не приема и не предава официалните писма и телеграми адресирани до него. Едва на 4 юли 1903 година, след застъпничеството на едно посолство, Герасим Струмишки е освободен от ареста. [8] По това време негов секретар е Аристотел Дудулов.[9]
От 1 юни 1915 година до 21 юни същата година, Герасим Струмишки поема временно управлението на Неврокопска епархия.[10]
Той е автор и на някои научни трудове с историко-географска и църковна тематика.
Герасим Струмишки умира на 1 декември 1918 година в София. Погребан е криптата на катедралната църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Струмица, чийто строеж той инициира.
Името „Митрополит Герасим“ носи улица в центъра на Петрич.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((bg)) Карадаков, Ангел. Борец за вяра и народност – очерк за живота на Струмишкия митрополит Герасим. // dobrotoliubie.com
- ((ru)) Герасим // Православная энциклопедия. Т. XI. М., Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2006. ISBN 5-89572-017-X. с. 156. (на руски)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Албум-алманах „Македония“. Отдел VI, Табло XXXII-110, София, 1931.
- ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
- ↑ Выпускники Киевской духовной семинарии 1878, 1888 – 1890, 1901, 1902, 1908, 1914, 1915 гг.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 79.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 523.
- ↑ „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 522 – 527.
- ↑ Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 426.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 195.
- ↑ Ангелов, Веселин. Премълчани истини : Лица, събития и факти от българската история 1941-1989. София, 2005, стр. 73.
| пръв | → | струмишки екзархийски митрополит (22 декември 1897 – 1913) |
→ | … |
| … | → | струмишки екзархийски митрополит (1915 – 1918) |
→ | последен |
