Направо към съдържанието

Дебърско-Кичевска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дебърско-Кичевска епархия
Светиклиментовото училище в Охрид, митрополитски дом на епархията
Местно имеДебарско-кичевска епархија
ЦъркваМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
СтранаСеверна Македония
ЦентърОхрид
Архиерейски наместничестваОхрид,
Струга,
Дебър,
Кичево,
Брод
Предстоятелвакантна
Санмитрополит
Сайтwww.dke.org.mk
Дебърско-Кичевска епархия в Общомедия

Дебърско-Кичевската епархия (на македонска литературна норма: Дебарско-кичевска епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква, разположена в западната централна част на Северна Македония. Центърът ѝ е в град Охрид. Обхваща районите на Охрид, Струга, Дебър, Кичево и Брод, в които са петте ѝ архиерейски наместничества.

Митрополит Тимотей

Известни църкви и манастири в епархията са:

Охридска катедра

[редактиране | редактиране на кода]

Глави

[редактиране | редактиране на кода]
Лихнидски (Охридски) епископи (Λυχνιδών)
Име Години
Лаврентий Лихнидски споменат в 515 година
Списък на охридски архиепископи и патриарси
Преспански и Охридски на Цариградската патриаршия (Πρεσπών – Αχριδών, Λυχνιδών)[2]
Митрополит Йосиф Охридски[3]
Глава на документ на Охридската и Преспанска българска митрополия
Име Години
Григорий Охридски 1773 – 1774
Исая Преспански и Охридски 1774 – 1793
Киприян Преспански и Охридски 1793 – 1801
Калиник Преспански и Охридски 1801 – 1843
Йосиф Преспански и Охридски 1843 – 1847
Дионисий Преспански и Охридски 1847 – 1858
Йоаникий Преспански и Охридски 1858 – 1859
Мелетий Преспански и Охридски 1860 – 1880
Александър Триандафилидис 1880 – 1892
Антим Гедзис 1892 – 1895
Амвросий Ставринос 1895 – 1896
Панарет Петридис 1896 – 1899
Антим Анастасиадис 1899 – 1906
Герман Сакеларидис 1906 – 1909
Йоаким Лептидис 1909 – 1911
Антим Тумбалидис 1911 – 1915
Охридски митрополити на Българската екзархия
Име Години
Натанаил Охридски и Преспански 1872 – 1880
Синесий Охридски и Преспански 1884 – 1894
Григорий Охридски и Преспански 1894 – 1897
Методий Охридски и Преспански 1897 – 1909
Борис Охридски и Преспански 1910 – 1913, 1915 – 1918
Охридски епископи на Сръбската православна църква
Име Години
Николай Велимирович 1920 – 1931
Дебърско-кичевски митрополити на Македонската православна църква
Име Години
Методий Дебърско-Кичевски 1968 – 1976
Ангеларий Дебърско-кичевски 1977 – 1981
Тимотей Австралийски, управляващ 1981 – 1995
Тимотей Дебърско-Кичевски 1995 – 2024

Дебърска катедра

[редактиране | редактиране на кода]

История

[редактиране | редактиране на кода]

След създаването на Българската екзархия в 1870 година, към името на Дебърска епархия е прикрепено и това на Велешка (Δεβρών και Βελισσού), защото тя е изрично упомената във фермана и получава екзархийски митрополит. Българското население в епархията се вдига срещу новия митрополит Антим и иска присъединяване към новооснованата екзархия. Още през декември 1872 година е отправено такова прошение. Въз основа на него ръководството на Екзархията ходатайства пред Портата за освобождаване на населението на епархията от преследванията на гръцкия владика. Антим изпъжда игумена на Бигорския манастир и насилва жителите на Галичник да признаят владичеството му, но те отказват. През лятото на 1874 година следват нови прошения епархията да бъде смятана за екзархийска. Цялата Дебърска каза е проекзархийска, както и 54 села от Кичевска каза, а 25 кичевски села са гъркомански.[4]

След първоначален неутралитет битолският валия Али Саиб паша Гюрчю започва да подкрепя гръцката партия. През май 1874 година игуменът на Кичевския манастир Козма Пречистански събира всички свещеници от казата и те подписват протокол за присъединяване към Екзархията, потвърден по-късно от кметовете на 60 села. Митрополит Антим обаче успява да издейства от властите арестуването му в Битоля и заточението му след един месец в Света гора. Жителите на Кичево отказват да признаят митрополит Антим и митрополитският дом в града е затворен.[4] Митрополит Антим разграбва манастира и унищожава документацията му.[5]

Новият битолски валия Мехмед Рефет паша Байтар заема по-неутрална позиция и дава разрешение на кичевчани да организират българска община и в началото на 1875 година и 25-те гъркомански села подписват махзар за присъединяване към екзархията. Така фактически цялата екзархия без окупирания манастир се подчинява на Екзархията.[6]

През лятото на 1875 година в Дебърска епархия с правителствена заповед са проведени истилями (допитвания), като в Дебърска каза само 2 села и 20 къщи в Дебър подкрепят гръцката църква. Въз основа на резултатите от истилямите Дебърската българска община моли за отстраняване на Антим и назначаване на екзархийски наместник. Поради назряващата революционна криза обаче епархията не успява да получи екзархийски митрополит, а църквите в Дебър и Кичево са предадени на патриаршисткото малцинство.[6]

В 1897 година за български дебърски митрополит е избран Козма Дебърски, който остава на поста в Дебър до 1913 година, когато е изгонен от новите сръбски власти.

Епархията е понижена в епископия, подобно на другите Охридската, Битолската, Злетовско-струмишката и Велешко-дебърската. Митрополия остава единствено Скопската.

През есента на 1915 година, когато по време на Първата световна война в областта е установено българско управление, Козма Дебърски се завръща в епархията си и я управлява до смъртта си през януари 1916 година. Населението на Дебърско се обръща с молба към Светия синод на Българската екзархия за управляващ на епархията да бъде назначен архимандрит Кирил Рилски, тъй като е родом от този край. Синодът препоръчва на управляващия епархията митрополит Борис Охридски да назначи Кирил за свой протосингел в Дебър. Архимандрит Кирил Рилски пристига в Дебър на 26 април 1916 г. Управлява епархията до 18 декември 1918 година, когато след края на войната и изтеглянето на българските войски предава управлението на сръбските духовни власти.[7][8]

В 1920 година епархията е разделена, като Велешко е предадено на Скопска епархия, а Дебърско – на Охридска.

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Охридско-Битолската епархия е връчено на митрополит Филарет Ловчански с помощник епископ Панарет Брегалнишки.[9]

Глави

[редактиране | редактиране на кода]
Глава на документ на Дебърската българска митрополия
Брой сръбски къщи във Велешката и Дебърска епархия, доклад на митрополит Поликарп от 25 февруари 1904 г.
Писмо на Партений Дебърски и Велешки на сръбски език с печат на митрополията, 18 октомври 1908 г., Велес
Писмо от МВнР до сръбското консулство в Скопие срещу владиката Партений, който не позволявал на сърбоманите да служат в кичевската църква, 31 декември 1907 г.
Кръщелно свидетелство на Стефан Димков, издадено от свещеник Георги Щерев от църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Тресанче, Дебърска епархия, 17 юни 1918 г.
Препис на кръщелното свидетелство на Кузман Йосифов, издаден от свещеник Кипро Стоянов от църквата „Успение Богородично“ в Дебър, Дебърска епархия, 2 април 1905 г.
Дебърски епископи на Охридската архиепископия (Δεβρών, Δευρών)
Име Години
Даниил Дебърски 1 септември 1528 – споменат на 31 август 1529 като участник на събора в Охрид[10]
Мартирий в 1579/80[11]
Киприан Дебърски споменат в 1631 – споменат в 1634[12]
Евтимий Дебърски споменат в 1668[12]
Митрофан Дебърски ? - 15 октомври 1679, в 1683[13]
Давид Митилинец 14 ноември 1694 - споменат на 7 април и 9 юли 1695[14]
Йоаким Дебърски споменат в 1698 – споменат в 1706
Никифор Дебърски между 1709 и 1714 - между 1714 и 1718[14]
Хрисант Дебърски между 1714 и 1718 - 6 юли 1718[14]
Никифор Дебърски 6 юли 1718 - споменат в 1719[14]
Даниил Дебърски споменат на 13 януари 1746, 1 март 1753 и 8 юли 1761[14]
Дионисий Дебърски средата на XVIII век
Григорий Дебърски в 1767[14]
Дебърски митрополити на Цариградската патриаршия (Δεβρών, Δευρών)
Име Години
Калиник Дебърски юли 1894 - ноември 1802
Йосиф Дебърски декември 1802 - август 1809
Антим Дебърски 1809 - октомври 1814
Доситей Дебърски 1814 - 1919
Григорий Псарианос април 1819 - февруари 1829
Йоаким Палеокрасас 1829 – 1840
Мелетий Дебърски 1840 – 1858
Генадий Дебърски 1858 – 1867
Антим Гедзис 1867 – 1873
Дебърски и Велешки митрополити на Цариградската патриаршия (Δεβρών και Βελισσού)
Име Години
Антим Гедзис 1873 – 1876
Калиник Дебърски и Велешки 1876 – 1880
Антим Гедзис 1880 – 1887
Методий Папаемануил 1887 – 1891
Антим Пелтекис 1891 – 1900
Поликарп Теологидис 1900 – 1907
Партений Галяс 1907 – 1913
Дебърски митрополити на Българската екзархия
Име Години
Козма Дебърски 1897 – 1913, 1915 – 1916

Кичевска катедра

[редактиране | редактиране на кода]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Епархията е формарана в края на XV или началото на XVI век със седалище Кичево. В 1598 година е присъединена към Дебърската епископия. В началото на XVIII век е присъединена към Преспанската митрополия.[15]

Кичевски епископи на Охридската архиепископия
Име Години
Атанасий споменат в 1529 и 1532[16]
Герасим в надписа на Кичевския манастир[16]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ МПЦ. Дебарско-кичевска епархија.
  2. ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  3. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 21 март 2013 г. Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.
  4. ↑ а б Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 96.
  5. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 447-449.
  6. ↑ а б Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 97.
  7. ↑ Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003
  8. ↑ Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 12 август 2014.
  9. ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  10. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 155. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  11. ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ. Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο // Μακεδονικά 35. Θεσσαλονίκη, 2005 – 2006. DOI:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5. σ. 101. (на гръцки)
  12. ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 220.
  13. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 220-221.
  14. ↑ а б в г д е Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 221.
  15. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 696. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 227.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дебърско-Кичевска_епархия&oldid=12450310“.