Калиник Преспански и Охридски
| Калиник Καλλίνικος | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Янковски манастир, Република Северна Македония |
Калиник (на гръцки: Καλλίνικος Πρεσπών – Αχριδών, Калиникос) е гръцки духовник, преспански и охридски митрополит от 1801 до 1843 година.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в тракийското градче Галиполи. През септември 1801 година е избран и по-късно ръкоположен за преспански и охридски митрополит.[1] Калиник заема митрополитската катедра в Охрид на 15 март 1802 година.[2] Според други източници той оглавява Охридската епархия в 1895[3] или в 1800 година.[4] Митрополитът, стремейки се да спечели благоразположението на българското си паство, оставя свободно да се служи и проповядва в църквите на църковнославянски език. Свещеници четат Евангелието, а ученици Апостола на български дори и в негово присъствие.[2]
Калиник развива учебното дело в града. Когато пристига, в града има само един първоначален учител на име Герасим. По думите на Кузман Шапкарев:
| „ | Той владика, родом от Калипол, макар и немного учен, но много ученолюбив, постарал се да ги въздигне пак на първата им височина и сполучил в целта си така, щото при учителствуванието на горепоменатите учители, а особено на пок. Д. Миладинова, охридските училища пак и отново процъфнали.[5] | “ |
В 1835 година подпомага финансово изграждането на църквата „Свети Георги“ в Струга.[6] По инициатива на Калиник в Охрид е създадена училищна каса, с чийто приход се поддържат охридските училища.[7]
Калиник се скарва с охридските първенци, които заедно с Шериф ага успяват да му издействат трикратно заточение, от което обаче Калиник винаги се връща, тъй като се ползва с подкрепата на тогавашния васален охридски управител Джелядин бег.[8] В крайна сметка се оттегля в преспанското село Янковец, където умира и е погребан през април 1843 година. Богатата си библиотека не завещва на охридските училища, а на родния си Галиполи, а имуществото му наследява незаконният му син Стефан Владиков,[9] предал по-късно Димитър Миладинов. Син на Стефан Владиков е сърбоманинът Темко Попов.
Шапкарев пише за него:
| „ | Той бил човек ученолюбив и много остроумен, лишен от свирепостите на днешните гръцки владици, каквито обаче и не били нужни тога да се развиват, ако би да съществували у него, тъй като никой не смеел да му противостои, при Джелядинбеговото всемогъще покровителство. Калиник много обичал салтаната. Не е бил никак сребролюбив, та затова и не глобел епархиотите си. Едничкийт, но най-лошийт истов порок бил на младите му години блудството. Той имал незаконни, любовни сношения с жените на някои от по-първите в града семейства, поп Алексиовски и поп Стефаниовски, които или преоблечени в мъжки дрехи довеждал в митрополията, или сам той отивал у домовете им да спи. А често те дохождали му и официално, на визита уж, с всем чадом и домом; а мъжите им, повечето свещеници, били от ближните му любимци, които залъгвал с титули и по-отлични уж служебни почести. На поп Алесксиовската фамилия принадлежеше поменутата попадия Димитрова, с която незаконно родил е една мома, Зографина, и един син, Стефания. Още две сестри поп Алексиовски, Наумка и Ката Заройчини, мъжите на които бяха на владичка служба, макар и миряни.[9] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Πρεσπών και Λυχνιδών κυρός Καλλίνικος. (;-1843) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 25 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´ // Θεολογία 32 (1). Ιανουάριος - Μάρτιος 1961. σ. 77.
- ↑ Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου. Θεσσαλονίκη, Institute for Balkan Studies, vol. 56, 1962. σ. 28.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 41.
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 47.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 92.
- ↑ а б Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 51.
| Киприян | → | преспански и охридски митрополит (септември 1801 – април 1843) |
→ | Йосиф |
