Йоаникий Преспански и Охридски (XIX век)
| Йоаникий Ιωαννίκιος | |
| православен духовник | |
| Роден |
около 1785 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 декември 1859 г.
|
Йоаникий (на гръцки: Ιωαννίκιος Πρεσπών – Αχριδών) е православен духовник, драчки и преспански и охридски митрополит на Вселенската патриаршия от 1858 до 1859 година.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Елбасан около 1785 година и по произход е албанец. Става игумен на манастир „Свети Илия“ в Зица, Янинско.[1]
През юли 1845 година става митрополит на Драчката епархия.[1][2] През ноември 1858 година е преместен в Охрид, за да замести нежелания от българското гражданство Дионисий.[3] Йоаникий не се противопоставя на въвеждането на българския език в службата. На 23 април 1859 година заминава за Цариград като член на Светия Синод.[4]
Умира в края на 1859 година от дизентерия.[5][6][7][1]
Кузман Шапкарев пише за него:
| „ | Йоаникия прежде Дирахийский, родом арнаутин от гр. Елбасан, человек добродушен, богобоязлив, набожен, человеколюбив и свободен от всекоя гръковладичка зараза, с една реч, същ средновековен християнин, който нищо противохристиянско не виждаше в нашето дело — във въвежданието българский майчин ни язик в училището и църквата. Заради това и когато мина през Струга за в епархиалнийт столичен град Охрид, биде от народа посрещнат с голяма радост и възхищение. Освен това той след няколко месеци, повикан, отиде в Цариград, за да узнае колко ще има да дължи на Патриархията срещу новата си Охридска епархия, както свой собствен дълг за нея, така и недоплатенийт от предшественика си. Там н.в. преосвященство преседе доста много време, около година и половина, а едвай няколко месеци пред смъртта си, която се случи на 25-ѝ декемврий 1859 г., се върна в епархията си, и то скапан болен от сърдешница (дизентерия), от която и умря.[5] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Πρεσπών και Λυχνιδών κυρός Ιωαννίκιος. (περ. 1785-1859) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 декември 2021 г. (на гръцки)
- ↑ Αλεξούδης, Άνθιμος. Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη. Εν Κερκύρα, Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων, 1868. σ. 149. Посетен на 28 септември 2014.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 158. Посетен на 29 юли 2014.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 164. Посетен на 4 септември 2014.
- ↑ а б Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 77.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Ίδρυμα Mελετών Xερσονήσου του Aίμου. Θεσσαλονίκη, Institute for Balkan Studies, vol. 56, 1962. σ. 28.
| Антим II | → | драчки митрополит (1845 – 6 ноември 1858) |
→ | Генадий |
| Дионисий | → | преспански и охридски митрополит (6 ноември 1858 – 25 декември 1859) |
→ | Мелетий |
