Агатангел Папагригориадис
| Агатангел Αγαθάγγελος | |
| гръцки духовник | |
 | |
| Роден |
1805 г.
|
|---|---|
| Починал | 11 октомври 1887 г.
|
Агатангел (на гръцки: Αγαθάγγελος, Агатангелос) е гръцки духовник, воденски (1870 - 1875) и струмишки митрополит (1875 - 1887) на Вселенската патриаршия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1805 година[2] със светското име Папагригориадис (Παπαγρηγοριάδης) в голямото влашко село в Олимп Ливади[3] или в Галатища на Халкидика.[1] В 1835 година е ръкоположен за дякон от патриарх Григорий VI Константинополски.[1]
Служи като дякон при владиката Антим Поленински в Кукуш,[1] където се представя като българофил. В 1840 година в светогорския манастир Кутлумуш се запознава с митрополит Мелетий III Воденски. В 1845 година митрополит Мелетий го назначава за проповедник, а през 1848 година за протосингел на Воденската митрополия.[1]
От 1854 до 1870 година[2] е петренски епископ в родното си Ливади.[1] На 15 януари 1862 година се мести в Цариград поради лошо здраве.[4] Агатангел е сред едно от трите имена, които Кукушката българска община предлага на Патриаршията за владика вместо мразения Мелетий Византийски. Кузман Шапкарев пише:
| „ | Избраний за трети кандидат Агатангел, който тога бил Петърски (Петрас) епископ, 15 години дяконувал при бивший кукушкий владика Антима и една-две години ученичествувал при Д. Миладинова на първото му в Кукуш учителствувание, следователно и приятел на последния станал, та затова и бил предложен за кандидат. Справедливо е да се не забравя, че той същий Агатангел още на онова време, т.е. преди 1845 г. и преди да се появи негде в Македония въпрос за въвеждание българский язик в оние места, където дотога служил гръцкий, този Агатангел, казвам, още тога предложил на кукушаните да доведат български учител и от своя страна предложил да им помогне за тая цел с по 1500 гроша годишно, за да доведат българский учител Йордана х. Константинов от Велес; а как на последне време като струмнички владика станал е толко върл гонител на българизма, то не може да се обясни инак, освен че трябва принуден от висшето си началство така да постъпя.[5] | “ |
По-късно в разгара на униатския проблем в Кукуш, Агатангел е изпратен като екзарх на солунския митрополит в града, но не влиза в Кукуш, където са екзархът на Патриаршията Иларион Макариополски и католическият мисионер Йожен Боре, а се установява в Дойран и обикаля епархията.[6]
На 2 април 1870 година[1] заменя митрополит Никодим в една от най-проблемните македонски епархии - Воденската. Във Воден Агатангел се сблъсква с новооснованата Воденска българска община. Първоначално се опитва да постигне компромис, като обещава богослужение в трите воденски църкви и на български срещу непреминаване на населението под върховенството на Българската екзархия, но предложението е отхвърлено от българската партия. С подкрепата на османските власти Агатангел се опитва да отстрани ръководителя на общината Павел Божигробски - и през февруари 1871 година архимандрит Павел е принуден да напусне града. В 1872 година в града се създава антибългарският силогос „Еге“. На българите е забранено да ползват общинското православно гробище, а църквата „Свети Врач“ („Свети Безсребърници“) на няколко пъти минава ту в български, ту в гъркомански ръце, но накрая остава българска.[7]
На 18 декември 1875 година Агатангел поема Струмишката епархия.[8][1] И тук се изявява, като гонител на българщината. Той преследва българските учители и анатемосва всички, които пращат децата си в български училища. През 1883 година отнема от местното българско население Полошкия монастир при град Кавадарци.[9] Има заслуги за построяването на струмишкия водопровод, който получава името Владикина вода.[10]
Умира на 11 октомври 1887 година в Струмица.[1][2]
Част от кореспонденцията на митрополит Агатангел с патриарха и други лица е публикувана под заглавието „Сборник кореспонденция на Агатангел Воденски. Борбата на Агатангел срещу българщината (1870 – 1871)“.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Στρωμνίτσης κυρός Αγαθάγγελος. (1805-1887) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 24 април 2019.
- ↑ а б в ΠΑΠΑΓΡΗΓΟΡΙΑΔΗΣ, Αγαθάγγελος // The Institute for Balkan Studies. Архивиран от оригинала на 2015-02-19. Посетен на 19 февруари 2015.
- ↑ Επίσκεψη της Α. Θ. Παναγιότητος του Οικουμενικού Πατριάρχου κ. κ. Βαρθολομαίου στην Ιερά Μητρόπολη Ελλασώνος[неработеща препратка]
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 205. Посетен на 5 септември 2014.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 174 - 175.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 182.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 199.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 80.
- ↑ Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: - Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929., архив на оригинала от 3 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131103052029/http://pravoslavie.domainbg.com/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html, посетен на 6 октомври 2012
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 9. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Καράντζαλης Τίτος Κ., Δημ. Β. Γονής. Κώδιξ της αλληλογραφίας του Βοδενών Αγαθαγγέλου. Αγώνες του Αγαθαγγέλου κατά του Βουλγαρισμού (1870-1871), Θεσσαλονίκη 1975.
| Дионисий | → | петренски епископ (1854 – 2 април 1870) |
→ | Атанасий |
| Никодим I | → | воденски митрополит (2 април 1870 – 18 декември 1875) |
→ | Йеротей |
| Йеротей | → | струмишки митрополит (18 декември 1875 – 11 октомври 1887) |
→ | Калиник |
